Аскос (съд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
V век пр.н.е.

Аскосът (гръцки ἀσκός, английски askos) е вид керамичен древногръцки и етруски съд, вероятно първоначално имитиращ мях за вино, който е бил правен от животински кожи или органи. Съдът може да бъде с различни, неголеми размери и форми. Обикновено е кръгъл, с плоско дъно, но е възможно да бъде антропоморфен или зооморфен – да приеме формата на човек, птица, риба, или някакво животно.[1] Снабден е с един или два, противоположно разположени чучура, които понякога са замрежени с цедка. В горната си част има дръжка. Аскосът обикновено е покрит с рисунки, характерни за периода, през който е създаден.[2]

Производството на тези съдове в Древна Гърция и колониите ѝ в днешна Италия, датира без прекъсване от Бронзовата епоха до Римската империя. Археолозите не са успели да определят точната им функция.[1] Предполага се, че служат за изливане на малки количества течност. Най-вероятно съдържат масло за пълнене на маслените лампи.[2] Някои от тях са функционални и са използвани като съдове за вино. Тези, от Южна Италия, особено богато украсените видове от Апулия, никога не са били предназначени да бъдат функционални, а са произвеждани за поставяне в гробниците.[3]

Важен аспект от древногръцкия погребален обичай е възлиянието, при което най-вероятно се ползва и аскосът. В този случай съдът се поставя на земята, накланя се и течността се излива през чучура. Така тя се откапва в съд без дъно и попада директно върху пръстта, в която е погребан починалия.[3]

В България са намирани доста от тях и са експонирани в различни музеи в страната. В култовия комплекс „Долнослав” край Асеновград е открит антропоморфен аскос от ІV хилядолетие пр.н.е.[4] В селищната могила „До реката” край с. Руманя е открит керамичен зооморфен аскос от Каменно-медната епоха.[5] На Небет тепе в Пловдив е открит аскос от Желязната епоха, такъв е открит и в пещерата Магура.[6] Аскоси от различни материали и с различни форми са изложени в музеите на София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]