Асоциация на организациите на българските работодатели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Архив на оригинала от 2021-08-02 в Wayback Machine. е учредена през 1995 г., като обединение на официално признатите за представителни организации на работодателите в Република България.

Асоциацията има за цел да координира позициите на своите членове и да съдейства за консолидиране, балансиране и единно представляване на техните интереси на национално ниво и в рамките на Международната организация на труда и Международната организация на работодателите.

Съгласно Устава на АОБР, организацията се председателства на ротационен принцип от председателите на съответните работодателски организации, които членуват в нея. Председателстващата организация води и секретариата на АОБР за срок от една година.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Членове на АОБР:

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално АОБР се създава от четири организации, като основни принципи са равно участие в управлението и равно покриване на задълженията на организацията. Уставът на организацията е подписан на 18 декември 1995 г. с участието на Министъра на труда Минчо Коралски, главния секретар на Международната организация на работодателите (МОР) г-жа Ута Улбрихт, Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК), Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) и Съюз „Възраждане“. Непосредствено след създаването се представя кандидатурата на АОБР в МОР и тя е приета.

През 2004 г. в АОБР влизат още две работодателски организации, получили национална представителност – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Съюзът на работодателите в България (СРБ). Година по-късно е прекратено членството на Съюза на работодателите в България в АОБР. Неговият правоприемник – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), възстановява членството си в АОБР от 1 януари 2017 г. През 2012 г., поради непокриване на критериите за представителност на национално ниво, ССИ напуска АОБР, а БСЧП „Възраждане“ се присъединява към АИКБ.

Принципът на ротацията в председателството, респективно – в изпращането на делегат на ежегодната Международна конференция на труда в Женева (Швейцария), следва разпоредбите на Устава.

Председателство на АОБР по години:

1996 – БСК

1997 – ССИ

1998 – БСК

1999 – БТПП

2000 – БСК

2001 – ССИ

2002 – БТПП

2003 – БСК

2004 – ССИ

2005 – БТПП

2006 – БСК

2007 – ССИ

2008 – АИКБ

2009 – БТПП

2010 – АИКБ

2011 – БСК

2012 – ССИ

2013 – БТПП

2014 – АИКБ

2015 – БСК

2016 – БТПП

2017 – АИКБ

2018 – БСК

2019 – БТПП

2020 – КРИБ

2021 – АИКБ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

[1]Новини за АОБР в pariteni.bg