Аспарухово (област Варна)
Тази статия е за село Аспарухово в Област Варна. За други значения вижте Аспарухово.
| Аспарухово | |
 | |
  Аспарухово  Аспарухово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 498 души[1] (15 март 2024 г.) 5,49 души/km² |
| Землище | 90.717 km² |
| Надм. височина | 89 m |
| Пощ. код | 9260 |
| Тел. код | 0517 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 00789 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Мария Георгиева |
| Аспарухово в Общомедия | |
Аспарухово е село в Североизточна България, област Варна, община Дългопол. Стари имена: Овчага и Чѐнге („Длан“).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в северните склонове на Източна Стара планина в началото на прохода през Балкана, на брега на язовир „Цонево“ на р. Луда Камчия.
Отстои на 85 км от Варна, на 33 км от гр. Провадия, на 48 км от гр. Карнобат. Разположено е край пътя Айтос – Провадия. На железопътна гара Аспарухово спират пътническите влакове за Варна, Карнобат и Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според археологически данни селището съществува от VIII – IX век. До началото на нашия век то се нарича Овчага – по името на крепостта на селския водач Ивайло. По-късно селото се премества, но част от старите къщи се обособяват като архитектурно-етнографски комплекс. Старото килийно училище от епохата на Възраждането и каменната църква от 1857 г. са пренесени изцяло от старите им места, останали на дъното на язовира.
Най-старото име на селището и средновековната крепост е Овчага. За пръв път се споменава от византийския летописец Мануил Фил – „Овчага е крепост, която през 1277 – 1279 г. се сражава на страната на цар Ивайло срещу византийския военачалник Михаил Глава.“
През 1388 г. през прохода минават войските на Али паша и според преданията в местността Орехово е станала голяма битка с много жертви и от двете страни. Оттогава мястото е наричано „джанери“, т.е.място на мъртви души. От „дженк“, което значи бой, битка, идва и второто име на селото – Ченге (Tzeneke, Ченга). И до днес това име се използва от хората в общината, а дори и в областта.
През 1409 г. по време на въстанието на Константин и Фружин крепостта е арена на битки с турците.
През 1636 г. полякът Освиенцим отбелязва: „Село на половин път от Еникьой (дн. Дългопол). Оттам започва пътят през Балкана за Цариград. Единият път е много стръмен, а другият върви по река Ичера (дн. Луда Камчия).“
В началото на 20 век е идвал известният археолог Карел Шкорпил, който отбелязал, че ченгени са смугли, скулести, тънконоги и си приличат като братя, навярно са далечни потомци на аспаруховите българи. Затова селото е преименувано на Аспарухово през 1934 г.
През 1970 г. голяма част от старото Аспарухово е залята от язовир Цонево, селото се премества на по-високо място. Част от жителите му се изселват в с. Тополи, община Варна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
- Етноси
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 634 | 100.00 |
| Българи | 604 | 95,26 |
| Турци | 23 | 3,62 |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | – | – |
| Не отговорили | 7 | 1,10 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Има условия за лозарство, животновъдство и овощни насъждения. За напояване се използват водите на яз. „Цонево“. Възможности за развитие на селски, познавателен и културен туризъм. Успешно се развива селският туризъм заради уникалната природа на Балкана и възрожденския бит.
Селото се намира в непосредствена близост до язовир „Цонево“ и природната забележителност Чудните скали на брега му. През топлата част от годината е посещавано от много туристи заради добре развития селски туризъм и красивата природа. Практикуват се разходка с джет по язовира и риболов по река Камчия.
В селото има етнографски резерват „Овчага“ със старинен тип къщи, запазени са и Килийното училище и църквата „Света Петка“.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
На Петковден (стар стил) селото празнува свой събор-курбан.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Аспарухово, община Дългопол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Анчо Калоянов (съставител), Добър юнак с добра коня: 152 обредни песни от село Аспарухово, Варненско
- Пазачите на прохода, Дневник, 6 декември 2007 Архив на оригинала от 2007-12-13 в Wayback Machine.
| ||||||||||
