Аспарух Лешников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аспарух Лешников
български певец
BASA-1868K-1-42-10-Asparuh Leshnikov.jpg
Роден
Починал
Музикална кариера
Стил шлагер, Стари градски песни
Инструменти вокал
Глас тенор
Активност 1920 – 1960
Лейбъл „Одеон“,
„Електрола“,
„Колумбия“,
„Хиз Мастър войс“,
Балкантон
Свързани изпълнители „Комедиен хармонист“,
„Дас Майстер секстет“,
орк. „Микрофон“,
орк. „Рокощро“

Уебсайт
Аспарух Лешников в Общомедия

Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юни 1897 г.[2] в Хасково[3]. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вулпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Чарел-Ревю корус“.[4]

Снимка на Аспарух (Ари) Лешников и любимото му куче Клаус пред Шарлотенбург (дворец) в Берлин.

През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. През същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“ (втори тенор – Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц). Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж.[5] „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.[1][4] Съставът има интересни срещи с личности като Рузвелт, Крал Олаф, принцеса Юлиана, диригентите Фуртвенглер и Менгелберг. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра и др.[5]

След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meistersextett) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади.[5] През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.[1][4][6] През 1965 г. е гост на ГДР. Обявен е за почетен гост на градовете Дрезден и Шверин. През 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.[5]

В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.[6]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Сингли на 78 об./м. (твърди плочи)[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Издател Каталожен номер
1940 „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“[7] Микрофон 4124

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
„Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста черна чужбина“[8] SP Балкантон ВТК 3615

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Издател Каталожен номер
„Стари изпълнения на Аспарух Лешников“[9] Балкантон 446
„Стари изпълнения на Аспарух Лешников“[9] Балкантон ВТН 446
1968 „Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“[9] Балкантон BTA 446
1977 „Аспарух Лешников“[10] Балкантон ВТА 1645

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Издател Каталожен номер
„Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“[11] Балкантон ВТМС 7688

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Издател Каталожен номер
„Ари Лешников и Комедиен хармонист“[12] Балкантон 070202

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

„Комедиен хармонист“ на борда на парахода „Бремен“, 1934 г.
  • 1968 г. – награден е със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура
  • 1977 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников. В него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски песни.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Аспарух Лешников. // Хасково Онлайн. Посетен на 9 март 2013 г.
  2. Роден е на 16 юни 1897 г. стар стил или 28 юни 1987 г. по нов стил.
  3. ЦДА, Ф. 1868К, оп. 1, а. е. 1, л. 1
  4. а б в Аспарух Лешников – най-успелият българин на световната музикална сцена. // e-vestnik.bg, 3 ноември 2007 г. Посетен на 9 март 2013 г.
  5. а б в г Обложка на плочата на Аспарух Лешников ВТА 1645, balkanton.su
  6. а б 110 години от рождението на Аспарух Лешников. // Блиц, 18 юни 2008. Посетен на 9 март 2013.
  7. „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“ – 4124 (1940), Discogs.com
  8. „Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста черна чужбина“ – ВТК 3615 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  9. а б в „Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“ – ВТА 446 (1968) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  10. „Аспарух Лешников“ – ВТА 1645 (1977) сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  11. „Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“ – ВТМС 7688 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  12. „Ари Лешников и Комедиен хармонист“ – 070202 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  13. Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, Хасково. // Туристически информационен център Хасково. Посетен на 9 март 2013. Архив на оригинала от 2013-06-25 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България