Астерикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комикс поредица. За изкуствения спътник вижте Астерикс (спътник).

Астерикс
Astérix
Asterix.svg
Лого на поредицата
38
Автор Албер Юдерзо
Рьоне Госини
Жан-Ив Фери
Държава Франция
Език френски
Жанр комикс
Издател Dargaud
Hachette
Albert René
Егмонт България
Студио Арт Лайн
Издадена 29 октомври 1959
Издадена в България 1992
Вид медия комикс
Преводач Венелин Пройков
Илюстратор Албер Юдерзо
Дидие Конрад
Герои Астерикс
Обеликс
Идефикс
Панорамикс
Найдобрикс
Всебезрикс
Юлий Цезар
Местоположение Аремоника, Галия
Астерикс в Общомедия

„Астерикс“ или „Приключенията на Астерикс“ (на френски: Astérix, по-рано познат като Astérix le Gaulois„Астерикс галът“) е френска поредица от комикси, създадена от писателия Рьоне Госини и художника Албер Юдерзо. За първи път серията се появява на 29 октомври 1959 г. в първия брой на френското-белгийското списание „Пильот“ (Pilote). След смъртта на Госини през 1977 г., Удерзо продължава поредицата сам до пенсионирането си през 2011 г. 2013 г. комиксът е поверен на Жан-Ив Фери и Дидие Конрад.[1] До 2019 г. са излезли на пазара 38 самостоятелни части.

Действието на поредицата се развива 50 г. пр. Хр., когато Римската империя, начело с Юлий Цезар, завладява почти цяла Галия. Единствено едно малко галско село в Аремоника удържа на атаките, благодарение на магическа отвара, която дава необикновена сила и приготвяна от друида Панорамикс. Герой на селото е малкия и хитър Астерикс, който е натоварен със задачата да усоетява плановете на римляните. В своите приключения дребния гал е придружаван от най-добрият си приятел Обеликс и кучето Идефикс. Често сюжетните линии на комиксите включват други народи, страни и личности свързани с историята от I век пр. Хр., като се правят и референция към съвременни събития, теми и знаменитости.

Първоначално Астерикс е публикуван в списание „Пильот“ от 1959 г. до 1973 г. и едновременно излиза като отделни албуми с твърди корици първите 24 книги от поредицата. Издателство „Dargaud“ публикува първите албуми до 1998 г., когато е заменен от „Hachette“, а последните десет албуми са дело на „Albert René“. Серията е преведена на над 100 езика и с продажби в световен мащаб от 380 мил. копия, което го прави най-продавания комикс в света след мангата „One Piece“.[2][3] Едва през 90-те Астерикс е публикуван от издателство „Егмонт България“, който изкарва някои от албумите с превод на Венелин Пройков. През 2013 г. „Студио Арт Лайн“ започва да публикува поредицата в последователен ред, като към октомври 2020 г. са издадени пет части.[4]

Направени са няколко филмови адаптации по комиксите; девет анимационни и четири игрални филми. Познати са и няколко електронни игри, базирани върху персонажите от историята. Близо до Париж има тематичен атракционен парк „Астерикс“, вдъхновен от комикса.

История и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Астерикс, Обеликс и други герои от поредицата.

След дълги сражения през 50 г. пр. Хр., Рим завладява галите. Дори славният галски вожд Верцингеторикс се предава пред римския пълководец Юлий Цезар. Почти цяла Галия е покорена, но едно малко селце успява да отблъсне завоевателите и остава независимо. Римляните напразно се опитват да го подчинят, но гордите и свободолюбиви гали винаги удържат на нападенията им. Те са обградени от римски военни лагери, които следят всяка тяхна стъпка. Легионите имат за задача да научат на какво се дължи необикновената сила на непокорните гали. Истината е, че селският друид Панорамикс приготвя вълшебна отвара, която дава свръхчовешка сила на населението, помагаща им в борбата срещу нашествениците.

Най-славният герой в цялото село е ниският и прозорлив Астерикс. Въпреки че той също използва вълшебната отвара, за да се справя с досадните римляни, често дребният гал използа и проницателния си ум, измъкващ го от доста тежки ситуации. Непрекъснат спътник в опасните му приключения е неговият приятел Обеликс – едър и пълен гал, който няма нужда от помощта на жреца Панорамикс, понеже като малък е паднал в котела с вълшебната отваря. Отеогава той има необикновена сила, която често го въвлича в неприятности. Самия Обеликс не се слави с голям интелект, но за сметка на това има добро сърце. Домашен любимец на едрия гал е дребното бяло кученце – Идефикс. Тримата нерядко спасяват цялото село от сигурна гибел и са най-големият страх на великия римски пълководец Юлий Цезар.

Останалите жители на чудноватото село са: вожда Найдобрикс, който непрекъснато се страхува, че небето ще се сгромоляса върху главата му; Всебезрикс (Какафоникс, Гонипубликс), местният бард, дразнещ всички със своето фалшиво пеене, и неговите най-големи „почитатели“ Азбучникс продавача на риба (често обвиняван заради смрадливата си стока) и Ковачникс (Автоматикс) – ковача на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кретаивното дуо Рене Госини-Албер Юдерзо се формира в началото на 50-те. Те бързо реализират множество съвместни проекти за агенция „Word Press“, основана от Жорж Тройфонтен.[5]

Списък с албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 - „Астерикс - галът“ (Astérix le Gaulois)
  • 1962 - „Астерикс и златния сърп“ (La serpe d'or)
  • 1963 - „Астерикс и готите“ (Astérix et les Goths)
  • 1964 - „Астерикс гладиатор“ (Astérix gladiateur)
  • 1965 - „Астерикс - обиколката на Галия“ (Le Tour de Gaule d'Astérix)
  • 1965 - „Астерикс и Клеопатра“ (Astérix et Cléopâtre)
  • 1966 - „Астерикс и голямата битка“ (Le Combat des chefs)
  • 1966 - „Астерикс и бритите“ (Astérix chez les Bretons)
  • 1966 - „Астерикс и норманите“ (Astérix et les Normands)
  • 1967 - „Астерикс легионер“ (Astérix légionnaire)
  • 1968 - „Астерикс и щитът на вожда“ (Le bouclier arverne)
  • 1968 - „Астерикс на Олимпийските игри“ (Astérix aux Jeux olympiques)
  • 1969 - „Астерикс и казана“ (Astérix et le Chaudron)
  • 1969 - „Астерикс в Испания“ (Astérix en Hispanie)
  • 1970 - „Астерикс и римския агент“ (La Zizanie)
  • 1970 - „Астерикс в Швейцария“ (Astérix chez les Helvètes)
  • 1971 - „Астерикс - Имението на боговете“ (Le Domaine des dieux)
  • 1971 - „Астерикс и лавровия венец“ (Les Lauriers de César)
  • 1972 - „Астерикс и предсказателя“ (Le Devin)
  • 1973 - „Астерикс в Корсика“ (Astérix en Corse)
  • 1974 - „Астерикс и дарът на Цезар“ (Le Cadeau de César)
  • 1975 - „Астерикс в Америка“ (La Grande Traversée)
  • 1976 - „Обеликс и компания“ (Obélix et Compagnie)
  • 1979 - „Астерикс в Белгия“ (Astérix chez les Belges)
  • 1980 - „Астерикс и голямото разделение“ (Le Grand Fossé)
  • 1981 - „Астерикс и черното злато“ (L'Odyssée d'Astérix)
  • 1983 - „Астерикс и син“ (Le Fils d'Astérix)
  • 1987 - „Астерикс и летящото килимче“ (Astérix chez Rahàzade)
  • 1991 - „Астерикс и тайното оръжие“ (La Rose et le Glaive)
  • 1996 - „Астерикс на морски круиз“ (La Galère d'Obélix)
  • 2001 - „Астерикс и актрисата“ (Astérix et Latraviata)
  • 2003 - „Астерикс и училището“ (Astérix et la rentrée gauloise)
  • 2005 - „Астерикс и падащите небеса“ (Le ciel lui tombe sur la tête)
  • 2009 - „Рожденият ден на Астерикс и Обеликс - Златната книга“ (L'Anniversaire d'Astérix et Obélix - Le Livre d'or)
  • 2013 - „Астерикс и пиктите“ (Astérix chez les Pictes)
  • 2015 - „Астерикс и липсващия списък“ (Le Papyrus de César)
  • 2017 - „Астерикс и състезанието с колесници“ (Astérix et la Transitalique)
  • 2019 - „Астерикс и дъщерята на вожда“ (La Fille de Vercingétorix)

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Всички филми са базирани на издадените комикси.

Анимационни филми[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

Видеоигри[редактиране | редактиране на кода]

Asterix and Obelix-Mission XXL 2[редактиране | редактиране на кода]

Asterix and Obelix-Mission XXL 2 е видеоигра за комиксовия герой Астерикс и другаря му Обеликс. В играта се разказва, че Панорамикс е отвлечен от Юлий Цезар, заедно с трима души. Един шпионин вижда всичко това и взима златният сърп, оставен от Панорамикс на един дъб. Когато Астерикс разбира това, се ядосва и пита шпионина дали Панорамикс е предател. Той се казва Сам Шифър, което е пародия на Сам Фишър от играта Splinter Cell и съобщава, че Цезар е построил град на име Лас Вегум (което е пародия на Лас Вегас). Галът и другарят му отиват по заповед на Найдобрикс в този град. Играта е направена от Атари и е продължение на Asterix and Obelix-Mission XXL и е за конзоли и за PC. В самата игра е направена пародия на историята на видеоигрите и първата част е направена през 2003, втората е направена през 2005. През 2006 е направен римейк на играта.

Asterix at the Olympic Games[редактиране | редактиране на кода]

Asterix at the Olympic Games е видеоигра, която се базира на филма „Астерикс на олимпийските игри“ и е предлагана за PC и PlayStation 2 конзоли. В играта се разказва за завърналия се от Гърция млад гал Влюбеникс. Там той е видял красивата принцеса Ирина и се влюбил в нея от пръв поглед. Ала за беда той узнал, че тя ще се жени за сина на Юлий Цезар – Брут. Но Влюбеникс открива начин да се ожени за нея – чрез Олимпийските игри, тъй като те са достъпни за римляни (галите са под римска власт) и че най-красивият мъж от спечелилата нация ще се ожени за Ирина.

В галското село Астерикс и Обеликс отиват при Панорамикс и виждат, че е направен от папирус. След това се появява Сам Шифър и разкрива на своите приятели гали, че е бил в градчето Олимпия на тайна мисия и е открил, че зъл професор на име Доктормаб е създал ключ за достъп до паралелни светове и че Панорамикс е от папирус, поради този ключ. Астерикс, Обеликс, Панорамикс, Влюбеникс и Идефикс отиват до Олимпия, за да спечелят Олимпийските игри и да унищожат ключа за паралелни светове. Играта е създадена от Атари.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Астерикс и Обеликс се завръщат в нов комикс през октомври“. // Би Ти Ви, 28 Юни 2013. Посетен на 16 октомври 2020. (на български)
  2. „Éditions Albert-René - Hachette“. // Hachette. Архивиран от оригинала. Посетен на 16 октомври 2020. (на френски)
  3. „Le prochain Astérix s’appellera La Fille de Vercingétorix“. // Фигаро. Агенция Франс Прес, 10 април 2019. Архивиран от оригинала. Посетен на 16 октомври 2020. (на френски)
  4. „Астерикс“. // Арт Лайн. Посетен на 16 октомври 2020. (на български)
  5. Picaud 2013, с. 121.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Picaud, Carinne. „Asterix de A a Z“. Bibliothèque nationale de France, 2013. ISBN 2754107150. p. 210. (на френски)
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Франция“         Портал „Франция