Астрономическа обсерватория на Софийския университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Sofia April 2009 TodorBozhinov (35).JPG
астрономическата обсерватория, 2009 г.
Информация
Организация Софийски университет
Местоположение София, България
Координати 42°40′52.6″ с. ш. 23°20′41″ и. д. / 42.681278° с. ш. 23.344722° и. д.
Надморска височина 570 m
Основана 1894 г.
Уебсайт phys.uni-sofia.bg
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Общомедия

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е първата астрономическа обсерватория в България. Обсерваторията е и първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет. Създадена е през 1894 г. по инициатива на проф. Марин Бъчваров.[1] Разположена е в Борисовата градина, в близост до плувния басейн „Мария Луиза“. Основната цел на астрономическата обсерватория е образователна. Тя е към катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на старото здание и големият купол започва през 1892 г. и са завършени през 1894 г. Първият уред за наблюдение, който се използва е зрителната тръба на д-р Петър Берон. През 1886 г. тя е подарена на Българското книжовно дружество от племенника му Стефан Берон, а от дружеството я предоставят за нуждите на Висшето училище. Зрителната тръба е произведена от фирмата Merz в Мюнхен през втората половина на XIX в. Нейното увеличение е около 500 пъти. Днес тя е експонат на Националния политехнически музей в София.[2]

През 1897 г. проф. Марин Бъчеваров доставя първият телескоп на постоянен фундамент в България. Той е на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча. Реставриран е през 2004 г., като употребата му продължава и в днешно време.[2]

През 1910 г. са извършени наблюдения на Халеевата комета от проф. Бъчеваров. В същото време студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Наблюдения на кометата прави и асистент Кирил Попов, който ги публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската академия. Съхранени са наблюденията и преизчисленията на условията за затъмнения на Слънцето и Луната и на окултации на звезди от Луната, направени от проф. Бъчеваров.[2]

От 1928 до 1965 г. ръководител на астрономическата обсерватория е академик Никола Бонев. По това време обсерваторията е разширена и са построени аудитория за учебни занятия, тераса за астрономически наблюдения и друг по-малък купол. От 1942 до 1986 г. обсерваторията е Служба за точно време.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обсерваторията към СУ „Св. Климент Охридски“ е една от първите на Балканите. // Софийски университет, 17 септември 2013 г. Посетен на 23 юли 2017 г. (на български)
  2. а б в г д Астрономическа обсерватория. // Софийски университет. Посетен на 23 юли 2017 г. (на български)
     Портал „Наука“         Портал „Наука          Портал „Астрономия“         Портал „Астрономия          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България