Аталанта БК
 Аталанта | ||||
| Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A. | ||||
 Емблема на футболния клуб | ||||
| Прозвище | La Dea (Богинята) Gli Orobici (Бергамаските) I Nerazzurri (Черно-сините) | |||
|---|---|---|---|---|
| Основан | 17 октомври 1907 г. | |||
| Държава | Италия | |||
| Стадион | Атлети Азури д'Италия | |||
| Капацитет | 24 950 | |||
| Президент | Антонио Перкаси | |||
| Старши треньор | Рафаеле Паладино | |||
| Първенство | Серия А | |||
| 2024/25 | 3-то | |||
| Екипировка | New Balance | |||
| Уебсайт | www.atalanta.it | |||
| Екипи и цветове | ||||
| ||||
| Аталанта БК в Общомедия | ||||
Аталанта Бергамаска Калчо (на италиански: Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A.) е италиански футболен клуб, състезаващ се в Серия А от началото на сезон 2010/11. Основан е през 1907 г. в Бергамо.
Аталанта е носител на 6 шампионски титли в Серия Б и една Купа на Италия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Аталанта Калчо (Atalanta Bergamasca Calcio) е италиански футболен клуб, основан в Бергамо – област Ломбардия. Клубът е основан през 1907 г., макар че през 1904 г. е основан друг клуб в Бергамо. Аталанта е сформиран от няколко различни спортни организации в града.
Името на отбора е заимствано от гръцката митология. Въпреки това италианската футболна федерация признава отбора като такъв чак през 1914 г. Аталанта се присъединява към италианската лига през 1929 г. В Серия А отбора попада за първи път през 1937 г., но много бързо е свален от там.
Три години по-късно отбора отново се завръща на по-челни позиции и остава там до 1959 г., когато за кратко е в Серия Б. Аталанта постига най-добрата си позиция – петото място през 1948 г. През 1981 г. клубът попада в Серия Ц и се завръща към Серия А след 4 години.
През цялото време на своята история Аталанта се бори с това да се задържи на челните позиции. Отбора има доста малко постижения в Европа. През 1963 г. печели Купата на Италия, през 1988 г. достига полуфиналите на Купа на носителите на купи, а през 1991 г. достига до четвърт финалите за Купата на УЕФА.
Аталанта не може да се похвали с много велики имена на играчи, но от отбора са тръгнали футболисти като Роберто Донадони, Кристиан Виери, Филипо Индзаги и много други.
През сезон 2016/17 Аталанта завършва на 4-то място със 72 точки и се класира за Лига Европа. Това е първо участие на отбора в европейските клубни турнири от 26 години.
Клубът се класира за Шампионска лига 2019/20, класирайки се за първи път в най-престижния европейски турнир, завършвайки на 3-то място през сезон 2018/19 в Серия А. Това е най-високото достигнато място в лигата в клубната история.[1]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]
Серия А
Бронзов медал (3): 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2024/25
Купа на Италия:
Носител (1): 1962/63
Финалист (5): 1986/87, 1995/96, 2018/19, 2020/21, 2023/24
- Серия Б:
- Шампион (6): 1927/28, 1939/40, 1958/59, 1983/84, 2005/06, 2010/11
- Серия Ц1:
- Шампион (1): 1981/82 (група А)
.svg){kind=small}
Международни
[редактиране | редактиране на кода]
Лига Европа:
- Носител (1): 2023/24
Купа на носителите на купи (КНК):
- 1/2 финалист (1): 1987/88
Купа Митропа:
- 2-ро място (1): 1984/85
- Алпийска купа:
- Финалист (1): 1963
- Купа на приятелството:
- 2-ро място (1): 1968
Суперкупа на Европа:
- Финалист (1): 2024
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Настоящ състав
[редактиране | редактиране на кода]Към 2 февруари 2026 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 29 | Марко Карнезеки |
| 31 | Франческо Роси |
| 57 | Марко Спортиело |
| Защитници | |
|---|---|
| 3 |  Одилон Косуну |
| 4 |  Исак Хиен |
| 5 |  Мичъл Бакер |
| 16 | Раул Беланова |
| 19 |  Берат Джимсити |
| 23 |  Сеад Колашинац |
| 42 | Джорджо Скалвини |
| 69 |  Онест Аханор |
| Халфове | |
|---|---|
| 6 |  Юнус Муса |
| 7 |  Камалдийн Сюлемана |
| 8 |  Марио Пашалич |
| 10 |  Лазар Самарджич |
| 13 |  Едерсон |
| 15 | Мартен де Роон  |
| 47 | Лоренцо Бернаскони |
| 59 |  Никола Залевски |
| 77 | Давиде Запакоста |
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Джанлука Скамака |
| 17 |  Шарл де Кетеларе |
| 18 | Джакомо Распадори |
| 90 |  Никола Кръстович |
Оттеглени номера на фланелките в Аталанта:
12 – В чест на феновете.
14 – Федерико Писани, нападател, 1991 – 1997 (посмъртно).
80 – Елио Корбани, радио журналист.
Известни бивши футболисти
[редактиране | редактиране на кода]
Бивши треньори
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Atalanta win to claim Champions League place for first time | Serie A | The Guardian // theguardian.com. Посетен на 29 януари 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
