Атанасий Кирхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасий Кирхер
Athanasius Kircher
свещеник и учен
Портрет на Кирхер, когато е на 53 години.
Портрет на Кирхер, когато е на 53 години.

Роден
Починал
28 ноември 1680 г. (78 г.)
Погребан Рим

Религия Римокатолическа църква
Образование Папски григориански университет
Атанасий Кирхер в Общомедия

Атанасий Кирхер (на немски: Athanasius Kircher) е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината. Кирхер е сравняван с йезуитския си колега Руджер Йосип Бошкович и с Леонардо да Винчи, поради огромния му обхват на интереси и е удостояван с титлата „Майстор на сто занаята“.[1] Той преподава над 40 години в Романския колеж, където създава кабинет на куриозите.

Кирхер твърди, че е дешифрирал египетски йероглифи на древния египетски език, но повечето от предположенията и преводите му в тази област по-късно са открити за неверни. Обаче той правилно установява връзката между древноегипетския и коптския език и е смятан от някои за основател на египтологията. Кирхер се интересува и от китаистика и написва енциклопедия за Китай, в която отбелязва ранното присъствие там на несторианци, докато се опитва да установи връзката между Египет и християнството.

Работата на Кирхер в областта на геологията включва изучаване на вулкани и вкаменелости. Един от първите хора, наблюдавали микроби през микроскоп, Кирхер изпреварва времето си, като предполага, че Черната смърт се причинява от инфекциозен микроорганизъм и предлагайки ефективни мерки срещу разпространяването на болестта. Кирхер проявява и страстен интерес към технологията и механическите изобретения. Неговите изобретения включват магнитен часовник, различни автомати и първия мегафон. Изобретяването на вълшебния фенер често погрешно се приписва на Кирхер,[2] макар той наистина да провежда изследване на принципите, играещи роля в неговото Ars Magna Lucis et Umbrae.

Бидейки научна звезда за времето си, към края на живота си той е помрачен от рационализма на Рене Декарт и други. Към края на 20 век обаче, естетичните качества на работата му започват да се оценяват повече.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирхер е роден на 2 май 1601 или 1602 г. (самият той не знае) в Гайза, близо до Фулда, Свещена Римска империя. Учи в Йезуитския колеж във Фулда от 1614 до 1618 г., когато влиза в новициата на обществото.

Най-малкото от девет деца, Кирхер изучава вулканите, което се дължи на страстта му по скалите и изригванията. Учи иврит от равин в допълнение към предметите му в училище.[3] Той учи философия и теология в Падерборн, но заминава за Кьолн през 1622 г., за да избегне настъплението на протестантите.

От 1622 до 1624 г. Кирхер е изпратен да започне периода си на йезуитско регентство в Кобленц като учител. Това е последвано от назначение в Хайлбад Хайлигенщат, където той преподава математика, иврит и староармейски и прави шоу с фойерверки и движещи се декори за посещението на курфюрста на Майнц, показвайки ранни доказателства за интереса си от механически устройства. Той е ръкоположен в духовенството на католическата църква през 1628 г.[2] и става професор по етика и математика във Вюрцбургския университет, където също преподава иврит и староарамейски. След 1628 г. започва да проявява интерес към египетските йероглифи.

През 1631 г., когато все още е във Вюрцбург, Кирхер получава пророческо видение с ярка светлина и въоръжени конници в града. Малко след това Вюрцбург е нападнат и превзет, за което на Кирхер се приписва предвиждането на бедата чрез астрологията, макар самият Кирхер да настоява, че не е разчитал на този занаят.[4] През същата година Кирхер публикува първата си книга, Ars Magnesia, изследваща магнетизма, но след като е застигнат от Тридесетгодишната война, е отпратен в университета на Авиньон във Франция. През 1633 г. е извикан във Виена от император Фердинанд II, за да замести Йоханес Кеплер като математик в Хабсбургския двор. С намесата на Никола-Клод Фабри дьо Пейреск, заповедта е отменена, а Кирхер е изпратен вместо това в Рим, за да продължи изследователската си работа, но той вече е тръгнал на път за Виена.

По пътя си към Виена корабът му се отклонява от курса си и той пристига в Рим, преди да узнае за промененото решение. Той се установява в града до края на живота си и от 1634 г.[5] преподава математика, физика и ориенталски езици в Романския колеж (днес Папски грегориански университет) за няколко години, преди да бъде освободен и да се отдаде на изследванията. Той изучава маларията и чумата.

През 1661 г. Кирхер открива развалините на църква, за която се смята, че е построена от император Константин I на мястото на видението на Евстатий Плакида за Исус Христос. Той събира пари за реконструкцията на църквата Santuario della Mentorella, а след смъртта му сърцето му е погребано в нея.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Кирхер публикува голям брой важни книги, касаещи широко разнообразие от предмети, като например египтология, геология и теория на музиката. Неговият синкретичен подход пренебрегва границите между дисциплините, които днес са конвенционални: неговият труд Magnes, например, е привидна дискусия на магнетизма, но също изследва други форми на привличане като гравитация и любов. Може би най-добре познатият труд на Кирхер в днешно време е Oedipus Aegyptiacus, който представлява обширно изследване на египтологията и сравнителното религиознание.[6]

Книгите му, написани на латински, стават известни през 17 век и допринасят за разпространението на научната информация към по-широк кръг от читатели. Днес не се счита, че Кирхер е направил някакви значителни оригинални приноси, макар редица открития и изобретения понякога погрешно да му се приписват.[6]

В предговора на Ars Magna Sciendi Sive Combinatoria той поставя надписа:[7]

Нищо не е по-красиво от това да знаеш всичко.

Лингвистика и културни проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Египтология[редактиране | редактиране на кода]

Последният познат образец на египетски йероглифи датира от 394 г., след което всякакви сведения за йероглифите са загубени.[8] Докато Томас Йънг и Жан-Франсоа Шамполион не откриват ключа към йероглифите през 19 век, основният авторитетен източник е гръцкия граматик от 4 век Хораполон, чийто главен принос е погрешното схващане, че йероглифите са „картинно писмо“ и че бъдещите преводачи трябва да търсят значение в символите и картинките.[9]

Първото съвременно проучване на йероглифите започва с Hieroglyphica (1556 г.) на Пиеро Валериано Болцани,[8] а Кирхер е един от най-известните разшифровчици между древността и съвремието и най-известният египтолог за своето време.[10] В книгата си Lingua aegyptiaca Restituta (1643 г.) Кирхер нарича йероглифите „този език досега неизвестен в Европа, при който има толкова картинки, колкото и букви, толкова загадки, колкото и звуци, толкова лабиринти за преодоляване, колкото и планини за изкачване“.[10] Докато някои от идеите му дълго време са поставяни под съмнение, части от работата му се оказват ценни за по-късните изследователи, а Кирхер помага за установяването на египтологията като област на сериозни проучвания.

Интересът на Кирхер към египтологията започва през 1628 г., когато се заинтригува от колекция йероглифи в библиотеката на Шпайер. Научава коптски през 1633 г. и публикува първата граматика на този език през 1636 г. – Prodromus coptus sive aegyptiacus. Кирхер след това скъсва с интерпретацията на Хораполон за езика на йероглифите с труда си Lingua aegyptiaca restituta. Кирхер твърди, че коптският е запазил последното развитие на древноегипетския.[10][11] Кирхер е считан за истинският основател на египтологията, тъй като проучването му е проведено преди откриването на Розетския камък, който лесно обяснява йероглифите на изследователите.[11] Той също признава връзката между йератическата писменост и йероглифите.

Между 1650 и 1654 г. Кирхер публикува четири тома преводи от йероглифи в контекста на коптските си изследвания.[10] Обаче, според някои учени, никой тях дори не се доближава до оригиналните текстове.[10] В Oedipus Aegyptiacus, под влиянието на трудовете на Хораполон, Кирхер твърди, че древноегипетският е езикът, говорен от Адам и Ева, че Хермес Трисмегист е Мойсей и че йероглифите са окултни символи, които не могат да се преведат с думи, а могат само да се изразят със знаци, букви и фигури.

Въпреки че подходът на Кирхер при разшифроването на текстовете се основава на фундманелно погрешно схващане, някои съвременни учени описват Кирхер като пионер на сериозните изследвания на йероглифите. Данните, които той събира, по-късно се използва от Шамполион при успешните му усилия за разшифроване на писмеността. Според някои учени, именно заради работата на Кирхер, изследователите са знаели какво да търсят при интерпретирането на Розетския камък.[12]

Кирхер също дейно участва при издигането на обелиски на римски площади, често добавяйки фантастични йероглифи със свой дизайн на празните места.

Китаистика[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Китай от China Illustrata.

Кирхер проявява интерес в Китай отрано, казвайки на началника си през 1629 г., че желае да стане мисионер в тази страна. През 1667 г. той публикува трактат с пълно заглавие China monumentis, qua sacris qua profanis, nec non variis naturae & artis spectaculis, aliarumque rerum memorabilium argumentis illustrata, което е познато просто като China Illustrata. Това е труд с енциклопедична широчина, комбиниращ материали с несравнимо качество от точна картография до митични елементи като дракони. Трудът черпи изобилно от докладите на йезуити, работещи в Китай, особено Михал Бойм[13] и Мартино Мартини.

China Illustrata набляга на християнските елементи от китайската история, както реални, така и въображаеми: книгата отбелязва ранното присъствие на несторианци в Китай,[14] но също твърди, че китайците са потомци на синовете на Хам, че Конфуций е Хермес Трисмегист/Мойсей и че китайските букви са абстрахирани йероглифи.

В системата на Кирхер идеограмите са по-нисши от йероглифите, тъй като се отнася за определени идеи, а не за мистериозни комплекси от идеи, докато знаците на маите и ацтеките са още по-нисши пиктограми, които се отнасят само за обекти. Умберто Еко коментира, че тази идея отразява и поддържа етноцентричното отношение на европейците към китайските и американските цивилизации.

Библейски изследвания и тълкувания[редактиране | редактиране на кода]

През 1675 г. Кирхер публикува Arca Noë, което обобщава изследванията му върху Ноевия ковчег – след Контрареформацията, алегоричната интерпретация на Библията дава път на проучването на Стария завет като литературна истина сред библейските учени. Кирхер анализира размерите на ковчега. Основавайки се на броя познати видове за него, той изчислява, че претъпкването не би било проблем. Той също дискутира логистиката на пътуването с ковчега, спекулирайки дали е бил доведен допълнителен добитък за хранене на хищниците и какъв би бил ежедневния график на хранене и обгрижване на животните.

Други културни прочувания[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Маркус Марци изпраща на Кирхер ръкописа на Войнич през 1666 г. с надеждата, че той ще успее да го разшифрова.[15] Ръкописът остава в Романския колеж до 1870 г., когато Виктор Емануил II анексира Папската държава. В своята Polygraphia nova (1663 г.), Кирхер предлага създаването на изкуствен универсален език.

Физични науки[редактиране | редактиране на кода]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Земният модел на Кирхер с вътрешните огньове от Mundus Subterraneus.
Картата на Атлантида на Кирхер, ориентирана с юг отгоре, от Mundus Subterraneus.
Магнитният часовник на Кирхер.

По време на посещение в Южна Италия през 1638 г. Кирхер се спуска в кратера на Везувий, който тогава е на ръба на изригване, за да изследва вътрешността му. Той се заинтригува от подземния грохот, който чува при Месинския пролив. Геоложките и географските му проучвания кулминират в труда му Mundus Subterraneus от 1664 г., в който той предполага, че приливите и отливите се причиняват от движението на водата към и от подземния океан.

Кирхер се интересува и от вкаменелости. Той разбира, че те са остатъци от животни, но приписва по-големите кости на гигантска човешка раса.[16] Всъщност, не всички обекти, които се опитва да обясни, са вкаменелости, което води да разнообразие от обяснения. Той интерпретира планинските вериги като скелетната структура на Земята, която е оголена от изветряне.[17]

Mundus Subterraneus включва няколко страници относно легендарния остров Атлантида, включително карта с надпис на латински, гласящ „Местоположение на остров Атлантида в морето от египетски източници и описанието на Платон“.[18]

Биология[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си Arca Noë Кирхер твърди, че след наводнението се образуват нови видове, когато старите видове се местят в различна среда – например, когато елен се премести в по-студен климат става лос. Освен това той смята, че много видове са хибриди от други видове – например, броненосецът е комбинация от костенурка и бодливо прасе. Той също поддържа теорията на произволното самозараждане.[19] Поради тези хипотези, някои историци считат Кирхер за прото-еволюционист.[20]

Медицина[редактиране | редактиране на кода]

Кирхер поема забележително съвременен подход при изучаването на болестите, използвайки микроскоп още през 1646 г. за да изследва кръвта на жертвите на Черната смърт. В книгата си Scrutinium Pestis от 1658 г. той отбелязва присъствието на „малки червейчета“ или „микроскопични животни“ в кръвта и заключва, че болестта се причинява от микроорганизми. Заключението му е вярно, макар че е много вероятно той всъщност да е наблюдавал червени или бели кръвни телца, а не агента на болестта, Yersinia pestis. Той също предлага хигиенни мерки за предотвратяване на разпространението на болестта, като например изолация, карантина, изгаряне на дрехите, носени от инфектираните, и носене на маска против вдишване на микробите.

Технология[редактиране | редактиране на кода]

През 1646 г. Кирхер публикува Ars Magna Lucis et Umbrae относно показването на изображения на екран, използвайки апарат, подобен на магическия фенер на Кристиан Хюйгенс и други. Кирхер описва конструирането на „катотрофна лампа“, която използва отражение за прожектиране на изображения върху стена в затъмнена стая. Макар Кирхер да не е изобретил устройството, той внася подобрения у предишните модели и предлага методи, чрез които изложителите могат да използват устройството. Голяма част от значението на работата му произтича от рационалния подход на Кирхер към демистификацията на проектираните изображения.[21] Преди това такива изображения се използват в Европа за имитиране на свръхестествени фигури. Кирхер подчертава, че изложителите трябва да информират наблюдателите, че такива изображения са чисто естествени, а не магически.

Кирхер също конструира магнитен часовник, чийто механизъм обяснява в труда си Magnes (1641 г.). Устройството първоначално е изобретено от друг йезуит, Линус Лиежки, и е описано от негов познат през 1634 г. Началникът на Кирхер твърди, че движението на часовника поддържа Коперниковия космологичен модел, като аргументът му е, че магнитната сфера в часовника се върти вследствие на магнитна сила от Слънцето.[22]

Моделът на Кирхер опровергава хипотезата, показвайки, че движението може да се породи от воден часовник в основата на устройството. Въпреки че Кирхер се обявява срещу Хелиоцентричната система в Magnes, като вместо това поддържа идеята на Тихо Брахе, неговият по-късен труд Itinerarium extaticum (1656 г.) представя няколко системи, включително Хелиоцентричната, като отделни възможности.

Musurgia Universalis (1650 г.) излага вижданията на Кирхер за музиката: той вярва, че хармонията на музиката отразява пропорциите на вселената. Книгата включва планове за конструиране на автоматични музикални органи, задвижвани с вода, нотни записи на птичи песни и диаграми на музикални инструменти. Една илюстрация показва разликите между ушите на хората и тези на животните. В труда си Phonurgia Nova (1673 г.) Кирхер допуска възможността за предаване на музика до отдалечени места.

Други машини, проектирани от Кирхер, включват еолова арфа, автомати, като например статуя, която говори и слуша чрез говорител, и прототипи на вечен двигател и котешко пиано. В последния случай той обмисля забиването на колчета в опашките на котките, които биха скимтели с определена височина, но Кирхер така и не построява този инструмент.

Във Phonurgia Nova Кирхер изучава акустичните феномени. Той изследва употребата на рогове и конуси за увеличаване на звука с архитектурни приложения. Проучва и феномена на ехо в стаи с куполи в различни форми, включително заглушаващия ефект на елиптичен купол от Хайделберг. В една част също дискутира терапевтичното влияние на музиката.[23]

Комбинаторика[редактиране | редактиране на кода]

Макар работата на Кирхер да не се основава на математиката, той разработва различни системи за генериране и броене на всички комбинации от ограничен набор от обекти (т.е. крайно множество), базирайки се на предишната работа на Раймонд Лулий. Неговите методи и диаграми се дискутират в Ars Magna Sciendi, sive Combinatoria от 1669 г. Те включват това, което може да се определи като първите записани рисунки на пълни двустранни графики, разширявайки подобна техника, използвана от Лулий за визуализиране на пълни графики.[24] Кирхер прилага комбинаториката и в своето устройство Arca Musarithmica за алеаторна музика, което е способно да произвежда милиони църковни химни като комбинира случайно избрани музикални фрази.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основните творби на Кирхер в хронологичен ред са:

Година Заглавие
1631 Ars Magnesia
1635 Primitiae gnomoniciae catroptricae
1636 Prodromus coptus sive aegyptiacus
1637 Specula Melitensis encyclica, hoc est syntagma novum instrumentorum physico-mathematicorum
1641 Magnes sive de arte magnetica
1643 Lingua aegyptiaca restituta
1645 – 1646 Ars Magna Lucis et umbrae
1650 Obeliscus Pamphilius: hoc est, Interpretatio noua & Hucusque Intentata Obelisci Hieroglyphici
1650 Musurgia universalis, sive ars magna consoni et dissoni
1652 – 1655 Oedipus Aegyptiacus
1654 Magnes sive
1656 Itinerarium extaticum s. opificium coeleste
1657 Iter extaticum secundum, mundi subterranei prodromus
1658 Scrutinium Physico-Medicum Contagiosae Luis, quae dicitur Pestis
1660 Pantometrum Kircherianum ... explicatum a G. Schotto
1661 Diatribe de prodigiosis crucibus
1663 Polygraphia nova et universalis ex combinatoria arte directa
1664 – 1678 Mundus subterraneus, quo universae denique naturae divitiae
1665 Historia Eustachio-Mariana
1665 Arithmologia sive De abditis numerorum mysterijs
1666 Obelisci Aegyptiaci ... interpretatio hieroglyphica
1667 China monumentis, qua sacris qua profanis, nec non variis naturae & artis spectaculis, aliarumque rerum memorabilium argumentis illustrata
1667 Magneticum naturae regnum sive disceptatio physiologica
1668 Organum mathematicum
1669 Principis Cristiani archetypon politicum
1669 Latium
1669 Ars magna sciendi sive combinatoria
1673 Phonurgia nova, sive conjugium mechanico-physicum artis & natvrae paranympha phonosophia concinnatum
1675 Arca Noe
1676 Sphinx mystagoga: sive Diatribe hieroglyphica, qua Mumiae, ex Memphiticis Pyramidum Adytis Erutae…
1676 Obelisci Aegyptiaci
1679 Musaeum Collegii Romani Societatis Jesu
1679 Turris Babel, Sive Archontologia Qua Primo Priscorum post diluvium hominum vita, mores rerumque gestarum magnitudo, Secundo Turris fabrica civitatumque exstructio, confusio linguarum, & inde gentium transmigrationis, cum principalium inde enatorum idiomatum historia, multiplici eruditione describuntur & explicantur
1679 Tariffa Kircheriana sive mensa Pathagorica expansa
1680 Physiologia Kircheriana experimentalis

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

През по-голямата част от професионалния си живот, Кирхер е една от научните звезди за времето си. Значимостта му е двойна: за резултатите от собствените си експерименти той добавя информация, придобита от кореспонденцията си с над 760 учени, физици и най-вече колеги йезуити от всички части на света. Трудовете му са изключително популярни и той е първият учен, който успява да се издържа чрез продажба на книгите си. Към края на живота на Кирхер, акциите му спадат, докато рационалисткият подход на Рене Декарт започва да доминира. До 20 век Кирхер като цяло е пренебрегван.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Woods, с. 108
  2. а б Athanasius Kircher. // Britannica Online. Encyclopædia Britannica. Посетен на 4 юни 2016.
  3. Fletcher, John Edward. A Study of the Life and Works of Athanasius Kircher, ‘Germanus Incredibilis’: With a Selection of His Unpublished Correspondence and an Annotated Translation of His Autobiography.. BRILL, 25 август 2011. ISBN 9004207120.
  4. Newman & Grafton, 1 – 2
  5. Fletcher 2011, с. 31.
  6. а б „Kircher, Athanasius.“ Encyclopædia Britannica from Encyclopædia Britannica 2007 Ultimate Reference Suite. (2008).
  7. Craig P. Bauer. Unsolved! The History and Mystery of the World's Greatest Ciphers from Ancient Egypt to Online Secret Societies. Princeton University Press, 2010. с. 35.
  8. а б Frimmer, с. 37
  9. Frimmer, с. 37 – 39
  10. а б в г д Frimmer, с. 38
  11. а б Woods, с. 109
  12. MacDonnell, с. 12
  13. Walravens, Hartmut. Michael Boym und die Flora Sinensis.
  14. China Illsutrata; Modern English translation and preface by Dr Charles D. Van Tuyl
  15. Tiltman, John H.. The Voynich Manuscript: „The Most Mysterious Manuscript in the World“. // {{{journal}}} XII. NSA Technical Journal, Summer 1967. Посетен на 30 октомври 2011.
  16. Palmer, Douglas (2005) Earth Time: Exploring the Deep Past from Victorian England to the Grand Canyon. Wiley, Chichester. ISBN 978-0-470-02221-4
  17. The Earth – Richard Fortey, Harper Perennial 2004
  18. Map of the lost island of Atlantis. // raremaps.com. Посетен на 16 февруари 2013.
  19. Archived copy. // Посетен на 12 юли 2011.
  20. Fairfield Osborn, Henry (1902) From the Greeks to Darwin: An Outline of the Development of the Evolution Idea. MacMillan: London, с. 106
  21. Musser, с. 613
  22. Athanasius Kircher's Magnetic Clock
  23. Tronchin, Lamberto и др. The 'Phonurgia Nova' of Athanasius Kircher: The Marvellous sound world of 17th century. // {{{journal}}}. 2008. DOI:10.1121/1.2992053. с. 015002.
  24. Knuth, Donald E.. Combinatorics: Ancient and Modern. // Two thousand years of combinatorics. Oxford University Press, 2013. с. 7 – 37..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cutler, Alan. The Seashell on the Mountaintop. New York, E. P. Dutton, 2003.
  • Frimmer, Steven. The stone that spoke: and other clues to the decipherment of lost languages. G. P. Putnam's Sons, 1969.
  • Iversen, Erik. The Myth of Egypt and its Hieroglyphs. Copenhagen, 1961.
  • Ralf Kern: Wissenschaftliche Instrumente in ihrer Zeit. Zweiter Band: Vom Compendium zum Einzelinstrument. 17. Jahrhundert. Verlag der Buchhandlung Walther König 2010, ISBN 978-3-86560-866-6
  • MacDonnell, Joseph. Jesuit Geometers. St. Louis, Missouri, Institute of Jesuit Sources, 1989.
  • Musser, Charles. The Emergence of Cinema: The American Screen to 1907. University of California Press, 1990. ISBN 0-520-08533-7.
  • Introduction: The Problematic Status of Astrology and Alchemy in Premodern Europe. // Secrets of Nature: Astrology and Alchemy in Early Modern Europe. MIT Press, 2001. ISBN 0-262-14075-6. с. 1 – 38.
  • Woods, Thomas. How the Catholic Church Built Western Civilization. Washington, DC, Regnery Publishing, 2005. ISBN 0-89526-038-7.
На български