Атанасий Капуралис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Атанасиос Костурски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасий
Αθανάσιος
гръцки духовник
Роден
около 1850 г.
Починал
10 февруари 1903 г. (53 г.)

Атанасий (на гръцки: Αθανάσιος, Атанасиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на Самос със светското име Капуралис или Капоралис (Καπουράλης, Καποράλης). Завършва Семинарията на Халки. Служи във Варненската митрополия, а след това е протосинтел е в Костурската митрополия при митрополит Кирил и протосингел в Лемноската митрополия.[1]

На 14 февруари 1890 година е избран за лемноски и агиоевстратийски митрополит със седем гласа срещу епископ Теоклит Кринийски (5 гласа) и епископ Антим Синадски. На 25 февруари 1890 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за лемноски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Кирил Одрински в съслужение с митрополитите Герман Силиврийски, Дионисий Ксантийски, Паисий Имброски и Игнатий Литицки.[1]

Атанасий заема костурската катедра в 1899 година, като замества уволнения поради партизанство и вмешателство в делата на гръцката организация митрополит Филарет Вафидис, който е преместен в Димотика. По думите на българския учител в Костурско Търпо Поповски:

По характер горделив, развит, но непредвидим, макар гърците да му даваха голямо значение, него във времето на периодията му на Корещански кол три години го държах затворен в квартирата му, без да му дам да встъпи и служи в косинската църква.[2]

На 16 януари 1900 година българското търговско агентство в Битоля пише на министър-председателя Тодор Иванчов:

Костурский гръцки митрополит Атанасиос, който е в Костур от около 4 месеца, се види да е доста деятелен, взел на страната си каймакамина и сполучил да привлече един български свещеник, поп Дамян от с. Горенци, който преминал под ведомството на Патриаршията с няколко къщи от енорията си и по Коледа гръцкий Владика го ръкоположил вторий път, понеше поп Дамян бил ръкоположен от български екзархийски митрополит. Поп Дамян имал брат лекар в България, д-р Филипов, завършил Атинския медицински факултет.[3]

В 1900 година става самоски митрополит и остава на поста до смъртта си през февруари 1903 година. Наследен е от Константин Водзалидис.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σάμου κυρός Αθανάσιος. (περ. 1850-1903). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 4 април 2018.
  2. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 83.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 14.
  4. Βαρβούνης, Mανόλης Γ. Ο Μητροπολίτης Σάμου και Ικαρίας Κωνσταντίνος Βοντζαλίδης (1857-1926). Συμβολή στη Νεότερη Εκκλησιαστική Ιστορία της Σάμου, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 - 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 413-414. Посетен на 11 август 2014.
Кирил лемноски и агиоевстратийски митрополит
(25 февруари 1890 – 3 юни 1899)
Диодор
Филарет костурски митрополит
(3 юни 1899 – 28 септември 1900)
Герман
Гавриил самоски митрополит
(28 септември 1900 – 10 февруари 1903)
Константин
     Портал „Македония“         Портал „Македония