Атанас Атанасов (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Атанасов.

Атанас Атанасов
Atanas Atanasov 2012.JPG
Роден
15 септември 1955 г. (1955-09-15) (64 г.)
Брачни партньори Десислава Стойчева (актриса)
Деца 3
Уебсайт Официална страница
Атанас Атанасов в Общомедия

Атанас Атанасов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов.

От 1980 до 1985 г. работи в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, от 1986 до 2000 г. е в Театър "Българска армия", а от 2000 до 2001 г.в Народния театър "Иван Вазов". От 2001 г. е актьор на свободна практика.

От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в екипите на проф. Елена Баева, проф. Крикор Азарян, проф. Пламен Марков. От 2003 г. е художествен ръководител на класове по специалността „Актьорство за драматичен театър“. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. научното звание професор, а през 2008 г. научната степен доктор за труда „Сценичният образ – аспекти на субективния подход“.

Като актьор играе в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Театър „199“, МГТ „Зад канала“, ДСТ „Алеко Константинов“, „Сълза и смях“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Атанас Атанасов.

По-значителни роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

ДТ „Стефан Киров" – Сливен
  • Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, режисьор Красимир Спасов,
  • Иво от „Пресечката“ на К.Георгиев, реж. Пламен Марков,
  • Художникът (Картин Пеев) от „Мата Хари“ на Недялко Йорданов, реж. Слави Шкаров
Театър „Българска армия"
Народен театър „Иван Вазов“
Малък градски театър „Зад канала“
  • Федя Протасов от „Живият труп“ на Толстой, реж. Бина Харалампиева,
  • Марк от „Арт“ на Ясмина Реза, реж. Пламен Марков,
  • Енрик Фонт от „Шведска защита“ на Ж. Галсеран, реж. Бина Харалампиева.
Театър 199Валентин Стойчев
Младежки театър „Николай Бинев"
Театър „Сълза и смях“
ДСТ „Алеко Константинов

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Работа като театрален режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор е поставял в театър „Възраждане“ – „Съвсем между нас“ на А. Ейкбърн, Театър 199 – „Изрод“ на Дж. Легизамо, „Облогът на Паскал“ от Хуай Майорга, „Семеен съвет“ от Кристина Клементе, МГТ „Зад канала“ – „Оскар и розовата дама“ на Ерик Емануел Шмит, ДТ „Ст.Киров“, Сливен – „Air Tango“ на М. Камолети.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • II награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1984)
  • наградата на САБ за млад актьор (1986)
  • Наградата „Максим“ за мъжка роля (1995, Враца)
  • I награда за мъжка роля (1995, Враца)
  • Награди за Характеристика (1985-Москва) и (1986-Варна)
  • За Ешелоните на смъртта (1986-Варна)
  • За Те надделяха (1986-Варна)
  • за спектакъла „Солунските съзаклятници“ (1984)
  • за спектакъла „Прокурорът“ (1988)
  • за спектакъла „Лоренцачо“ (1992)
  • за спектакъла „В полите на Витоша“ (1995)

Получавал е награди за мъжки роли в спектаклите „Солунските съзаклятници“ на Георги Данаилов, „Прокурорът“ на Георги Джагаров, „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, „Нощта на трибадите“ на П. Енквист, „Пикльото“ на Константин Илиев, „АРТ“ на Ясмина Реза, „Евроспорт“ на Д. Шпиро, номинация на САБ за ролята си в спектакъла „Английската любовница“ на Маргьорит Дюрас и др.

  • „Аскеер“ (2008) за водеща мъжка роля за ролята на Енрик Фонт от „Шведска защита“ на Ж. Галсеран в МГТ „Зад канала“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Серии Копродукции Роля
2019 Заедно, без теб Иван Стефанов
2017 Необичайност Алекс
2015 Пациентът д-р Димитър Карапетров
2013 Четвърта власт 12 Андрей Кръстанов
2012 Капитанската дъщеря - („La figlia del capitano“) Италия / Чехия / България Зурин
2011-2016 Под прикритие 60 полицай Ненов (в 1 серия, 2013)
2010-2011 Стъклен дом 64 агент Колев
2008 Военен кореспондент генерал Колев
2007 Изходът-мечтата на Ада - („Exodus“) Италия ashenbax
2007 Търговският път - („Trade Routes“)
Размяна - 2 заглавие
Георги
2007 Ваканцията на Лили 6 Жорж
2006 Заекът на Ватанен - („Le lièvre de Vatanen“) Белгия / България / Франция сержантът от полицията
2006 Разследване България / Германия / Холандия
2005 Подгряване на вчерашния обед България / Македония Кирил Въндев
2005 Сако и Ванцети - („Sacco & Vanzetti“) Италия полицай
2005 Дълга зима бащата
2004 Църква за вълци 12 Йордан, брат на Стамат, Асен и Венета
2004 Болката на една майка - („La peine d'une mère“) Франция инспекторът
2003 Под едно небе
2003-2013 По съвест - („Un caso di coscienza“)
Подозрения- (2 заглавие)
30 Италия / България
2003 Сорая - („Soraya“) Италия / Германия / франция
2002 Емигранти
2001 Версенжеторикс - („Vercingétorix“)
Друиди - (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия гал
2001 Мари и хлапетата - („Marie Marmaille“) Франция
2001 Кефалония - („I giorni dell'amore e dell'odio“) Италия
1999 Големите игри 10 гаджето на Вероника
1999 Изток-Запад - („Est - Ouest“) Франция / Испания/Русия / Украйна / България Виктор, треньор
1999 Жребият 2 Борис Скарлатов като млад
1999 Жребият 7 Борис Скарлатов като млад
1997 Бодлите на таралежите бащата
1995 Любовна комедия - 2 заглавие
1994 Тя - (Elle) Франция / България / Чили / Швейцария / Португалия
1993 Пленникът от Трикери Венко Делев
1991 О, господи, къде си? Пепо
1990 Бащи и синове 5 операторът Симеон Симеонов
1989 Право на избор Жоро
1988 Неизчезващите 5 операторът Симеон Симеонов
1988 АкаТаМус Динко Дионисиев
1987 Ненужен антракт Атанас Костов
1986 Те надделяха Кочо
1986 Ешелоните Леон Папо, Дамян
1986 Характеристика Ицето
1984 Борис I 2
1985 Звън на кристал
1975 При никого

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]