Атанас Атанасов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Атанасов.

Атанас Атанасов
български политик

Роден
Народен представител в:
XL НС   
Атанас Атанасов в Общомедия

О. з. ген. Атанас Петров Атанасов е български юрист и политик от партиите Съюза на демократичните сили (до 2004) и Демократи за силна България (ДСБ; след 2004).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Атанасов е роден на 17 май 1959 г. в село Батин, Русенско. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, след което е съдия в Русе (1987 – 1988) и прокурор в Разград (1989 – 1992). През 1992 – 1995 година оглавява районната дирекция на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Разград, а след това работи като адвокат.

През 1997 г. Атанасов става за кратко секретар на МВР. На 8 септември 1997 г. е назначен за директор на Националната служба за сигурност за срок от една година.[1] На 8 септември 1998 г. е освободен от длъжността секретар на Министерството на вътрешните работи и назначен за директор на Националната служба „Сигурност“.[2] На 26 февруари 1999 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.[3] На този пост се замесва по-активно с политическия живот, като на 10 декември 1999 година предоставя на министър-председателя Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков. На 5 ноември 2001 година доклада на Атанасов е цитиран в телевизионен предизборен дебат от кандидата за президент Петър Стоянов, което, според някои анализатори, става причина мнозина да оттеглят гласовете си в подкрепа на Петър Стоянов, както и загубата му на изборите.

На 14 декември 2001 г. е освободен от длъжността директор на Национална служба „Сигурност“ на Министерството на вътрешните работи.[4] След това се занимава с обществена дейност. Става член на Клуб „Диалог“, на базата на който през 2004 година е създадена партията Демократи за силна България. От 2005 до 2009 година Атанас Атанасов е депутат от ДСБ. От 2006 г. е председател на софийската организация на партията, а от 10 юни 2017 г. председател на партията.

На парламентарните избори през 2009 г. Атанасов не получава депутатски мандат, но през септември е назначен в Съвета на директорите на държавното предприятие „Информационно обслужване“ АД, където остава до август 2010 година.[5], когато е освободен от Симеон Дянков. На местните избори през 2011 г. става общински съветник в Столична община в групата на Синята коалиция. На извънредните парламентарни избори през октомври 2014 г. е избран за депутат от КП „Реформаторски Блок“ (в която участва като представител на ДСБ) от два района – 1 МИР (Благоевград) и 23 МИР (София), като избира да стане депутат от 23 МИР.

На 10 юни 2017 г. е избран за председател на ДСБ.

На 12 април 2018 г., в качеството си на председател на ДСБ, съучредява и е избран за съпредседател на политическото обединение „Демократична България“.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 387 от 8 септември 1997 г., ДВ бр. 80/1997
  2. УКАЗ № 325 ОТ 08.09.1998 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПОЛКОВНИК АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА „СИГУРНОСТ“
  3. УКАЗ № 55 ОТ 26.02.1999 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ПОЛКОВНИК АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ – ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА „СИГУРНОСТ“, СЪС ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
  4. УКАЗ № 295 ОТ 14.12.2001 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА „СИГУРНОСТ“ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
  5. Атанас Атанасов влезе в ръководството на „Информационно обслужване“, mediapool.bg, 28 септември 2009
  6. Сформира се ново политическо обединение – „Демократична България“, vesti.bg, 13 април 2018 г.