Атанас Богориди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Богориди
гръцки писател
Роден
около 1788 г.
Починал
19 февруари 1826 г. (38 г.)

Атанас Богориди (роден Атанас Цонков Стойков, на гръцки: Αθανάσιος Βογορίδης, Атанасиос Вогоридис) е лекар и писател елинист от български произход, син на Цонко и Гана Хаджитанасова, внук на Софроний Врачански и брат на Стефан Богориди.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Богориди е роден около 1788 година в Котел. Учи в Княжеската академия „Свети Сава“ в Букурещ, а след дипломирането си преподава в нея старогръцка литература и естествена история (1810-1812).[1] Следва медицина във Виена (1812-1816) и защитава докторат във Вюрцбург (1816). (Той е навярно първият българин, получил висше медицинско образование.) Работи като лекар във Виена (1817-1819) и Париж (1819-1826).

Атанас Богориди, който не знае български език, сътрудничи на първото новогръцко филологическо списание „Ермис о Логиос“, на списание „Мелиса“, пише статии за „Аякс“ и „Едип цар“ на Софокъл, за Омир и други. Част е от книжовния кръг около Адамандиос Кораис и поддържа връзки с гръцкото емигрантско революционно движение.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гана
 
Цонко
 
Владислав
 
Мария
 
Ганка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
 
Стефан
(1775 - 1859)
 
Атанас
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патарски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
 
Харикиня
(? - 1861)
 
 
Иван (Янко, ? - 1861)
 
 
Александър (Алеко)
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Стурдза
 
Смарагда
(1816 - 188)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 486.
  2. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Kadach, D. Ein Aufklärer des Balkan: Dr. Atanas Bogoridi. – Südost-Forschungen, 34, 1975, 125-165
  • Karathanassis, A. E. Athanasios Bogoridis: un aperçu sur sa vie et son œuvre. – В: Културни и литературни отношения между българи и гърци от средата на XV до средата на XIX век. С., 1984, 99-103
  • Zhelev, J. Le Dr. Athanase Bogoridi: Les origines, l’activité, l’époque. – Études balkaniques, 45, 2009, № 4, 133-179
  • Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 91-233, 238-270, 890-893