Анастас Ватев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Атанас Ватев)
Направо към: навигация, търсене
Анастас Ватев
български офицер
Роден: 3 ноември 1881 г.
Починал: 21 април 1967 г. (85 г.)

Анастас Ватев Ватев е български офицер (генерал-майор), началник на Втора военноинспекционна област през 1932-1934 година и министър на войната в началото на май 1934 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Ватев е роден на 3 ноември (22 октомври стар стил) 1881 година в Ловеч.[1] През 1903 година завършва Военното училище в София[1] и е произведен в чин подпоручик, през 1906 г. в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. През 1910 година завършва военна академия в Италия.[1]

През Балканската война (1912-1913) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк, като в боевете при Чаталджа е ранен.[1] През Първата световна война (1915-1918) е началник-щаб на Първа и Втора бригада на Седма пехотна рилска дивизия, след което е началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия и командир на дружина в Тринадесети пехотен рилски полк.[1] На 1 март 1916 г. е произведен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. в чин подполковник.

Анастас Ватев (вторият от дясно наляво) в състава на българската делегация на сесията на Обществото на народите в Женева през 1931 година

В периода от 1919 до 1923 г. е помощник-командир на Осми пехотен приморски полк и помощник-командир на Първи пехотен софийски полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. От 1923 до 1927 г. заема последователно длъжностите началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия и началник на Врачанското военно окръжие. От 1927 година е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия, като през 1930 година е произведен в чин генерал-майор.[1] В периода от 1932 до 1934 година е началник на Втора военноинспекционна област, а същевременно е и председател на Централното управление на Военния съюз.[1]

На 9 май 1934 година, в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, Анастас Ватев е назначен за министър на войната в третото правителство на Никола Мушанов.[1] След преврата е поставен под домашен арест, на 25 май е интерниран в Ловеч, а на 22 юли е екстрадиран през пристанището на Лом.[2]

Ватев прекарва следващите месеци в Торино. Получава разрешение да се върне в България едва след отстраняването от власт на звенарите и съставянето на правителството на Андрей Тошев през 1935 година. Той се включва активно в дейността на Народното социално движение, за което през септември отново е интерниран в Ловеч. През 1937 година става съдружник в предприятие с италианско участие, което се занимава с търговия с оръжие и части за самолети.[3]

Анастас Ватев умира на 21 април 1967 година в София.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 83-84.
  2. Недев 2007, с. 279.
  3. Недев 2007, с. 280-281.
Цитирани източници