Направо към съдържанието

Атанас Гунов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Гунов
Роден
1967
София
НационалностБългария
Работилписател, преподавател, композитор, музикант
Музикална кариера
ПсевдонимVocoder Man
Стилджаз
Инструментипиано, клавишни, ударни, вокодер
Свързани изпълнителиРумен Тосков, Владимир Кърпаров, Антони Дончев, Христо Йоцов, Венцислав Благоев, Васил Пармаков, Димитър Шанов, Мирослав Иванов, Стоян Янкулов, Димитър Семов
ВлиянияЧик Кърия
Уебсайтhttp://darba.net

Атанас Н. Гунов (на английски: Athanas N. Gounov) e български философ, писател, композитор и музикален изпълнител (пиано, клавишни, ударни, вокал).

Името на Атанас Гунов е свързано с множество разнообразни творчески прояви.

Като писател Гунов е автор на няколко книги. Сред тях се откроява философският роман-мистификация "Братът на Александър" (Изд. "Павлина Никифорова", София, 2000) ISBN: 9549834093[1]. В своя предговор към книгата литературоведът Марин Бодаков я нарича "рядък дебют в литературата и хуманитаристиката".

В съвсем различно измерение се насочва книгата "Дарби на индивидуалния дух" (Изд. "Архимед", София, 2005), ISBN: 9547790587[2], която представлява поредица от необичайни тестове, определени от автора като "психо-спиритуални".

Освен на споменатите официално издадени книги Атанас Гунов е автор и на такива, които биха могли да бъдат окачествени като "виртуални издания".

В такова нестандартно "издание" съществува стихосбирката му "Метафизика на иронията"[3], всяко от чиито кратки стихотворения е публикувано като отделна снимка, а всичките стихотворения във вид на снимки изграждат материала на една фейсбук страница като индивидуални постове.

Най-новата подобна нестандартна "книга" от Атанас Гунов е философският сборник "Духът на декадентството"[4] от 2020 г., съдържащ множество откъси и цялостни текстове по философска антропология, писани между 1995 и 2015 г. Текстовете следват основните за цялото творчество на Гунов теми като тези за дарбата и упадъка. Сборникът е публикуван като "виртуално издание" в pdf-формат на официалния сайт на А. Гунов darba.net.

Освен книгите, отделни философски статии на Гунов са публикувани в списанието "Критика и хуманизъм". През 90-те години той сътрудничи и на едноименното издателство като редактор и преводач. Под негова редакция излизат едни от първите преводи на Жак Дерида в България - "Позиции" и "Вавилонски кули". Заедно с Д. Митов превежда от френски език сборника "Илюзията за края" от Жан Бодрияр.[5]

Като композитор и музикант Атанас Гунов става известен със своя авторски албум от 1997 г. "The End of History" ("Краят на историята"), в който участват множество изтъкнати музиканти от българската джаз сцена към онзи момент - Антони Дончев, Христо Йоцов, Георги Дончев, Румен Тосков, Симеон Щерев, Стоян Янкулов, Теодосий Спасов, Васил Пармаков, Венцислав Благоев и Владимир Кърпаров. Самият Гунов също участва в албума като изпълнител - на пиано, клавишни и вокал.[6] "Това е музика на интелектуалния диалог, която създава емоционален баланс" - пише за албума Екатерина Дочева във в. "Култура", брой 17 от 1 май 1998 г.[7]

А. Гунов е автор и на други музикални албуми от 90-те години, които обаче са официално издадени само на касети, поради което днес са трудно откриваеми.

Такъв е концертният албум на ръководения от Гунов квартет Jazz Spoken - "Рилският скитник", записан на живо по време на концерт на групата през март 1992 г. в камерна зала "България". В концерта заедно с Гунов, който е на пианото, участват музикантите Васил Енчев (сопран саксофон), Венелин Кръстев (бас) и Веселин Георгиев (барабани).[8]

След разпада на постоянната група на Гунов Jazz Spoken в края на 90-те участията му на музикалната сцена като изпълнител постепенно спират.

Най-скорошната публична изява на Гунов като композитор и изпълнител е неговото участие в албума "Венцислав Благоев представя български джаз композитори". В интервю за Джаз ФМ радио от 16.12.2015 г. тромпетистът Венцислав Благоев представя албума си с думите: "Преди 18 години Наско Гунов записа албум. Тогава в студио „Акустична версия“ събра цвета на българския джаз. (...) Малко след това ми дойде идеята със своя тромпет да обединя възможно повече не само музиканти, но и композитори. Защото са много талантливи и си струва да бъдат подкрепяни!" А. Гунов участва в албума с авторската си пиеса "Балада в Си-бемол" ("Sofia Nights"), която записва заедно с музикантите Мирослав Иванов (китара), Димитър Шанов (бас), Димитър Семов (ударни) и, разбира се, Венци Благоев като основен солист на тромпет и флюгелхорн. Самият Гунов участва в записа на пиано, клавишни и вокодер[9].

Музикалните изяви на А. Гунов в последните години са единствено публикации на отделни студийни записи на своя импровизирана музика под псевдонима Vocoder Man.[1]

Други творчески прояви на Атанас Гунов извън музиката, литературата и философията могат да се открият в различни негови страници във „Фейсбук“ и „Ютюб“, където публикува художествена фотография, видеография, синкретични художествени форми и произведения на концептуалното изкуство.[10]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Гунов, Атанас. Братът на Александър. София, Павлина Никифорова, 2000. ISBN 9549834093.
  2. ↑ Гунов, Атанас. Дарби на индивидуалния дух. София, Архимед, 2005. ISBN 9547790587.
  3. ↑ Атанас Гунов. МЕТАФИЗИКА НА ИРОНИЯТА
  4. ↑ Атанас Гунов. Духът на декадентството // 2020.
  5. ↑ Институт за българска философска култура. Критика и хуманизъм
  6. ↑ BITANGO. “Краят на историята” от Атанас Гунов в “Картини от една изложба” // 2016-09-15.
  7. ↑ Дочева, Екатерина. Дискретният чар на интелектуалното присъствие // Вестник Култура. 1998-05-01.
  8. ↑ РИЛСКИЯТ СКИТНИК (JAZZ SPOKEN - live - 1993 - Камерна зала "България")
  9. ↑ Светослав Николов. Жив – одухотворен и енергичен, българският джаз във „Венцислав Благоев представя български джаз композитори“ // 2015-12-16.
  10. ↑ Връзки
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Гунов&oldid=12522895“.