Атанас Ковачев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за дееца на ВМОРО от Белица. За свещеника от Щип вижте Атанас Ковачев (духовник).

Атанас Ковачев
български революционер
Роден
Починал
21 ноември 1954 г. (82 г.)

Атанас Иванов Ковачев е български революционер, скопски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Ковачев е роден в 1872 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Завършва българска гимназия в Скопие. В 1896 година завършва Духовната семинария в Киев,[1] а в 1900 година - духовната академия в Казан, Русия с научната степен кандидат на богословските науки.[2]

Връща се в Македония и работи като учител. От 1900 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр. По-късно преподава в Битоля и Солун. От 1906 година е директор на Българското мъжко педагогическо училище в Скопие. В 1909 година е преместен в Сярското педагогическо училище.[3][4] В учебната 1911/1912 година отново е директор на Скопското българско педагогическо училище.[5]

Ковачев заедно с Неофит Скопски са начело на българското просветно дело в Скопско и дават отпор на появилата се в района сръбска пропаганда. Едновременно с това се занимава и с революционна дейност и от 1902 до 1908 година е член на околийския и на окръжния революционен комитет в Скопие. Ковачев е привърженик на идеята за единодействие между ВМОРО и Българската екзархия. Член е и на комисията за подпомагане на затворниците в Куршумли хан.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

След войната става учител в Ломското педагогическо училище. По време на българската окупация на Вардарска Македония през Първата световна война Ковачев отново е директор на Скопското българско педагогическо училище. От 1918 година е учител в гимназията в Гюмюрджина. В 1920 година при предаването на града на гръцките власти организира преселването на учителите и учениците в България. В 1920 година участва в основаването и е дългогодишен председател на Горска трудовопроизводителна кооперация „Рила планина“.[7]

Умира на 21 ноември 1954 година в София.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  2. Выпускники Казанской духовной академии 1846-1920 гг.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4
  4. Янкуловъ, Ев.. Бивши учители в Сѣръ. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  5. Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година. // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78 – 79.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 439.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 223.