Атанас Пацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Пацев
български художник
Роден
Починал
29 август 1999 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Илия Петров и Дечко Узунов
Направление живопис
Период 1949 – 1999
Награди Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1986)
Първа награда на Биеналето на живописта в Кошице
Семейство
Баща Васил Пацев
Съпруга Пенка Пацева[1]

Атанас Пацев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин. Български живописец и илюстратор, заслужил художник от 1979 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Пацев е роден на 27 май 1926 г. Учи в Радомирската гимназия. Тук е активен член на РМС (1940). Като съвсем млад участва във въоръженото комунистическо движение като партизанин в Трънския партизански отряд.

След 9 септември 1944 г. е приет за член на БРП (к) (1946).[2] По-късно пресъздава и преосмисля този период в многобройната серия картини „Партизански спомени“ (1954 – 81).

През 1949 г. завършва Художествената академия при проф. Илия Петров и Дечко Узунов. Считан е за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на 20 век.[3] До края на живота си се счита за принадлежащ към Пловдивската художествена школа.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пацев е известен с циклите си:

  • 1954 – 1981 „Партизански спомени“
  • 1963 „Париж“
  • 1963 „Италия“
  • 1968 „Бояна“
  • 1968 „Безтегловност“
  • 1972 „Човекът и вещите“
  • 1977 „Тунели във времето и пространството“

Атанас Пацев е автор и на портрети на личности като Веселин Андреев, Добри Жотев, Кирил Петров, Радой Ралин, както и на статии за художници и теоретични студии върху изкуството.

Автор е на корици на приключенски и фантастични романи на издателствата „Народна младеж“ и „Народна култура“ („Тримата шишковци“ на Юрий Олеша, 1958; „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов, 1960; „Последното приключение“ на Тудор Попеску, 1961; „Съкровището на планетата Земя“ на Зора Загорска, 1967).

Съавтор е на писателя Иван Кръстев на протокомикса (жанровото подзаглавие на книгата е „роман в картини“) „Синът на картечаря“ (1971, рисунки с молив).[5] Автор е на илюстрациите към специално, богато илюстрирано издание на поемата на Иван Вазов „Кочо. Защитата на Перущица“.

През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4) „Мисли и фрагменти“.[6]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1958 – самостоятелна изложба в Чешки културен център, след пътуване из Чехословакия[6]
  • 1959 – 61 – изложби в мини Бориева и Конски дол, Мадан и Смолян
  • 1965 – самостоятелна изложба в галерия Раковски 125, София, след пътуване до Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция
  • 1968 – самостоятелна изложба в галерия Руски 6, София, придружена с текст, озаглавен „За безтегловността“, посрещната унищожително от критиката; през 1969 същата изложба е показана в Пловдив[7]
  • 1971 – самостоятелни изложби в Пловдив и Габрово
  • 1974 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6
  • 1984 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6, София
Посмъртни
  • 2005 – изложба „Пространства“, галерия „Кръг+“, София, заедно с Кирил Петров
  • 2006 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6, София
  • 2007 – изложба в галерия „Дяков“, Пловдив

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Познай и намери!. София: Български художник, 1960, 24 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калин Николов, „Последни сънища“, електронно списание LiterNet, 28 август 2006, № 8 (81).
  2. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  3. Юбилейна изложба на Атанас Пацев (1926 – 1999). // Съюз на българските художници. Посетен на 9 октомври 2007.
  4. Атанас Пацев – биография, галерия, спомени. // Посетен на 23 май 2007.
  5. „Синът на картечаря“, comics.org.
  6. а б Атанас Пацев – български художник. // Посетен на 1 декември 2008.
  7. Долев, Александър. „Атанас Пацев – личен спомен“. // Посетен на 1 декември 2008. От известната изложба „Безтегловност“, направена в Пловдив през 1968 г., започнаха проблемите му. Откриването ѝ направи лично Стефан Продев, присъстваше и Аксиния Джурова (дъщеря на Добри Джуров, тогава военен министър) и други видни гости. Изложбата се превърна в културното събитие в града. Това стресна управляващите и те забраниха да се направи обсъждането при закриването ѝ, защото не одобряваха творческите търсения на художника. Още по-обидно беше, че те не посмяха да го направят официално, а поискаха той да отмени тържественото закриване. Така авторът се принуди тайно да дръпне шалтера на електрозахранването и поканените гости се озоваха в една тъмна зала. Обсъждането беше провалено и гостите бяха пренасочени към ресторанта за скромна почерпка. Там всъщност обсъждането бе проведено, но обидата остана.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]