Атанас Попов (педагог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Попов.
| Атанас Попов | |
| български педагог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Югозападен университет „Неофит Рилски“ |
| Уебсайт | www.atanaspopov.com |
Атанас Кръстев Попов е български педагог, професор в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и два мандата негов заместник-ректор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 май 1935 г. в село Либяхово, Неврокопско. Внук е на войводата Атанас Попов, чието име носи.[2] Завършва гимназия в Неврокоп, след това комунистическият режим не му позволява да продължи образованието си. Три години по-късно със застъпничеството на училищни дейци е допуснат до учителската професия[3] като волнонаемен учител и така успява по-късно да влезе в полувисшия институт за прогимназиални учители в Стара Загора (закрит след Унгарското въстание и преместен в Бургас).[4][5] Учителства като прогимназиален учител в родопските и пирински села Вълкосел, Туховища и Тешово.[4]
В 1959 година му е открито оперативно дело по линия на „враждебната интелигенция“.[3] Въдворен е в лагер за т.нар. „врагове на народа“ във врачанското село Лютидол (воден като Поделение 95950 към Трудови войски), в който има и други потомци на дейци на ВМРО и на общественици отпреди Деветосептемврийския преврат. Когато лагерът е закрит под силен натиск на международната общност, той е изпратен в Трудова повинност.[1][2][6]
По-късно му е разрешено да учителства в Ковачевица, Дъбница, Банско и Разлог,[4] а със застъпничеството на инспекторка от Министерството на просветата и да учи задочно в Софийския университет. Дипломната му работа е за говора в родното му село Либяхово. От 1969 до 1982 година е старши преподавател в новооткрития Полувисш институт за подготовка на културно-просветни кадри в Благоевград.[7] Защитава кандидатска дисертация на тема „Място на театрализираните форми на масовата културно-просветна работа в идейно-политическото възпитание на трудещите се в Народна република България“ (1976), чрез която обобщава работата си по комунистическото и атеистично възпитание
Научните му трудове са в областта на атеистичното възпитание и изграждането на новата комунистическа личност.[8]
По време на работата си в Югозападния университет „Неофит Рилски“ е ръководител на катедра, заместник-декан и заместник-ректор, председател на Научния съвет по педагогика и член на Комисията по обществени науки към ВАК при Министерския съвет от 1995 до 2000 година.[2]
15 години е гост-професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2008 г. е избран за академик в Българската академия на науките и изкуствата.
През 1999 г. професор Атанас Попов създава Възстановената македонска родолюбива организация – Българско демократично движение (ВМРО-БДД), алтернатива на ВМРО - Българско национално движение на Красимир Каракачанов.[9]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Тематичната вечер – същност и специфика. София, Наука и изкуство, 1977.
- Основи на културно-просветната работа. Благоевград, 1981.
- Нашата празнично-обредна система. 1981.
Празници по местоживеене. В помощ на отечественофронтовския активист. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983.
- Комплексни форми за възпитание на учениците. Част първа, Благоевград, 1983.
- Комплексни форми за възпитание на учениците. Част втора. Благоевград, 1983.
- Форми за възпитание. Бл., 1985.
- Методика за подготовка и провеждане на формите за възпитание. Благоевград, 1988.
- Формата за възпитание като педагогическа категория. София, 1993.
- Извънкласна и извънучилищна дейност с учениците. Благоевград, 1994.
- Комплексно-интегративният подход във възпитанието. Издателство Югозападен университет „Неофит Рилски“. Благоевград 1999.
- Истината за фалшификатите на историческата ВМРО. Издателство „Ираник-М“, Благоевград, 2006.
- Възрожденските корени на моя род. Издателство „Санин – Н и Н“, Благоевград, 2010.
- Какво ли не видях и преживях. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Зимбилев Коджабашията | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Зимбилев | Георги Зимбилев (1820 – 1880) | Петко Зимбилев | |||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Зимбилев (1860 – 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Попов (1884 – 1928) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръстю Попов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Попов (р. 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Проф. Атанас Попов: Политически опит и почтеност – път към успеха в изборите // faktor.bg. 21 октомври 2019. Посетен на 24 декември 2025.
- 1 2 3 Атанас Попов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония - "Истината за фалшификатите на историческата ВМРО", Благоевград, 2006 година // strumski.com. Посетен на 24 декември 2925.
- 1 2 Попов, Атанас. Истината за фалшификациите на историческата ВМРО. Благоевград, 2006. с. 111.
- 1 2 3 Проф. д-р Атанас Кръстев Попов // atanaspopov.com. Посетен на 24 декември 2025.
- ↑ Попов, Атанас. Какво ли не видях и преживях. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4538-1. с. 55, 58, 60.
- ↑ Попов, Атанас. Какво ли не видях и преживях. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4538-1. с. 77 – 81, 91 – 100.
- ↑ Попов, Атанас. Какво ли не видях и преживях. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4538-1. с. 109 – 110, 115, 119, 120.
- ↑ Попов, Атанас Кръстев. Място на театрализираните форми на масовата културно- просветна работа в идейно-политическото възпитание на трудещите се в Народна република България // plus-legacy.cobiss.net. Посетен на 24 декември 2025.
- ↑ Партията на Каракачанов е политически труп // Марица, 15 март 2010 г. Посетен на 5 август 2013 г.
- ↑ Попов, Атанас. Какво ли не видях и преживях. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4538-1.
