Атанас Попстоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Попстоянов
български политик
Роден
1894 г.
Починал
7 ноември 1923 г. (29 г.)
Народен представител в:
XX ОНС   

Атанас Попстоянов (изписване до 1945 година: Атанасъ попъ Стояновъ) е български политик, деец на Българския земеделски народен съюз.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Попстоянов е роден в 1894 година в разложкото село Бачево, тогава в Османската империя в семейството на свещеник. Завършва втори курс в Сярското българско педагогическо училище. Участва в Първата световна война. Участва във Войнишкото въстание в 1918 година и се запознава с Александър Стамболийски и Райко Даскалов. След войната става секретар на местната дружба на БЗНС. От началото на 1919 година е член и на околийското настоятелство на партията. Делегат е на серия партийни конгреси, а през май 1923 година е избран за народен представител от Разлога.[1]

След Деветоюнския преврат в 1923 година Попстоянов е сред онези дейци на БЗНС, които търсят сътрудничество с Българската комунистическа партия. През септември 1923 година участва в комунистическото въстание и взима участие в установяване на въстаническа власт в Мехомия. След разгрома на въстанието е арестуван и измъчван. На 7 ноември 1923 година е убит от дейци на ВМРО заедно с комуниста от Бачево Георги Манушкин в местността Трите реки.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 47.