Атанас Хрисимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Атанас Прокопов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за свещеника от Старчища. За просветния деец от Мусомища вижте Атанас Хрисимов (учител).

Атанас Хрисимов
български духовник
Роден
около 1820 г.
Починал

Хаджи поп Атанас Хрисимов е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония[1][2][3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Хрисимов е роден около 1820 година в неврокопското село Старчища, тогава в Османската империя. Пребивава известно време в манастира „Свети Йоан Предтеча“ при Сяр. При повдигането на църковния въпрос се присъединява към борбата и става един от водачите на българите в Източна Македония. През 1865/1866 година участва в състава на депутация в Цариград с искането за назначаване на български владика в Неврокоп. Мисията не постига целите си[4]. Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия[5]. През 1870 година на 2 пъти посещава Цариград като представител на българите в Неврокопско[6]. В 1873 – 1876 г. Хрисимов е председател на българската община в Неврокоп. Поддържа тесни контакти със Стефан Веркович. Многократно е преследван и затварян от патриаршисткото духовенство и османските власти.

През 1876 година наред с други изявени българи е хвърлен в затворите в Неврокоп и Сяр, от където е освободен[7]. Заплашен от заточение, напуска родния си край[8] и служи като свещеник в Дупнишко и другаде.

Хрисимов почива в София през 1889 година.

През 1932 година Ангел Даскалов пише за него:

Той беше един селски свещеник, надарен със силна воля, голяма енергия и рядък хумор, който от най-критическите моменти в живота създаваше елементи на комизъм и с това облекчаваше положението, претъпявайки остротата на настъпилата криза и поддържайки борческия дух.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 479
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 383
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 49, 682
  4. Марков, Иван. „Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2014, стр. 80
  5. Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр. 193
  6. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 429 и 459
  7. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 83
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 68
  9. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония