Атанас Русев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Русев
български военен
Роден
Починал
6 октомври 1998 г. (89 г.)

Атанас Апостолов Русев е български офицер, генерал-лейтенант. Български партизанин, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Русев е роден в с. Шивачево, Сливенско на 4(17) април 1909 г. Завършва Сливенската мъжка гимназия (1924 – 1929) и Школата за запасни офицери в София (октомври 1929-април 1931) като фелдфебел-школник. Военно звание поручик. От април до юни 1931 г. работи в мина „Чумерна“ в с. Боров дол, а след това до септември е земеделец в родното си село. От 1931 членува в БЗНС, а от 17 май 1944 г. и в БКП. Между октомври 1931 и март 1932 г. е технически магазинер в мина „Хаджи Димитър“ в село Боров дол. През март 1932 г. става писар в общината в родното си село, където остава до май 1933 г. Между юни 1933 и април 1934 г. отново е технически магазинер в мина „Хаджи Димитър“. След Деветнадесетомайския преврат БЗНС е забранена и той напуска партията. Отново се занимава със земеделие в родното си село (април 1934-декември 1935). В периода януари 1936-април 1939 г. е писар в общината и касиер-счетоводител в родното си село. През април 1939 г. започва работа като счетоводител в Районния горски кооперативен съюз „Стара Планина“ в Сливен. Остава на тази позиция до декември 1943 г. с прекъсване през 1941 г. заради мобилизация в трети попълващ полк (75 дни) и през 1942 г. в същия полк за 9 месеца.

През декември 1943 г. е мобилизиран като командир на рота в 123-ти пехотен полк на Окупационния корпус в Сърбия. Участва в акции срещу югославските партизани с полка си без да има престъпления срещу тях. На 17 май 1944 г. като временен командир дезертира с 1-ва дружина на полка и преминава на страната на Югославската народна освободителна армия. Командир на Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“ от май 1944 г. Участва в унищожаването на германско летище и в атаката на гарата в Лесковац и Гърделица. Води боеве в Македония. [1] След завръщането си в България бригадата се включва във войната срещу Германия. Награден е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2]

Офицер в Българската народна армия от 1944 г. От септември 1944 г. до януари 1945 г. е временно изпълняващ длъжността командир на четвърти гвардейски полк в Кюстендил. Между януари и юни 1945 г. е командир на 11-а допълваща пехотна дружина, а след това до август същата година работи в щаба на трета пехотна балканска дивизия. От август до октомври 1945 г. е командир на единадесети пехотен сливенски полк. В периода октомври 1945 – 21 октомври 1946 следва курс за старши офицери в Народното военно училище „Васил Левски“. След това до 30 юни 1947 г. е командир на пети пехотен дунавски полк. Между 30 юни 1947 и февруари 1948 г. е командир на двадесет и пети пехотен драгомански полк с гарнизон Гара Пирин. В периода февруари 1948-ноември 1950 г. е командир на шеста стрелкова дивизия във Враца. От ноември 1950 до април 1951 г. завършва ВАК на Военната академия в София. Между април 1951 и ноември 1953 г. е заместник-командващ първа армия в София[3]. От ноември 1953 до 1955 г. е командир на седма мотострелкова дивизия. Служи в Сливен, София и Враца. В отделни периоди е командир на поделение, съединение, заместник-командир на обединение[4]. От 1955 до 1959 г. е началник на школата „Вистрел“ за преподготовка на офицери. Между 1959 и 1971 г. е началник на Софийското военно окръжие[5]. От 1961 г. е генерал-майор. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г.[6] Бил е председател на Военно-историческо дружество и редактор на печатния му орган „Дружество“.

Автор на мемоарната книга „Димитровци в бой. Спомени“, С., 1984 г. Почетен гражданин (посмъртно) на град Шивачево от 2009 г. Носител е на орден „Народна република България“ – II ст. (1969), I ст. (1974), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ (1946), „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове (1954), „Георги Димитров“ (1979), „За храброст“ и други.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Сливенска мъжка гимназия (1924 – 1929)
  • Школата за запасни офицери, София (октомври 1929 – април 1931)
  • Народно военно училище „Васил Левски“, курс за старши офицери (октомври 1945 – 21 октомври 1946)
  • Военна академия „Г.С.Раковски“ (ноември 1950 – април 1951)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Полковник (17 септември 1946)[7]
  • Генерал-майор (1961)
  • Генерал-лейтенант (30 август 1969)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 128
  2. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 124
  3. ↑ Протокол № 416 от 9 декември 1954, с.95
  4. ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 177
  5. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 370
  6. ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 176
  7. ↑ Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.22
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Русев&oldid=11541623“.