Атанас Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Русев
български офицер и партизанин
Роден: 17 април 1909 г.
Починал: 6 октомври 1998 г. (89 г.)

Атанас Апостолов Русев е български офицер, генерал-лейтенант. Български партизанин, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Русев е роден в с. Шивачево, Сливенско на 17 април 1909 г. Завършва Сливенската мъжка гимназия и Школата за запасни офицери в София през 1931 г. Военно звание поручик. След това работи като касиер-счетоводител в родното си село и като счетоводител в Районния горски кооперативен съюз „Стара Планина“. От 1931 до 1934 г. членува в БЗНС, а от 1944 г. и в БКП.

По време на Втората световна война през декември 1943 г. е мобилизиран като командир на рота в 123-ти пехотен полк на Окупационния корпус в Сърбия. На 17 май 1944 г. като временен командир дезертира с 1-ва дружина и преминава на страната на Югославската народна освободителна армия. Командир на Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“. Участва в унищожаването на германско летище и в атаката на гарата в Лесковац и Гърделица. Води боеве в Македония. [1] След завръщането си в България бригадата се включва във войната срещу Германия. Награден е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2]

Офицер в Българската народна армия от 1945 г. Служи в Сливен, София и Враца. В отделни периоди е командир на поделение, съединение, заместник-командир на обединение[3]. От 1955 до 1959 г. е началник на школата „Вистрел“ за преподготовка на офицери. Между 1959 и 1971 г. е началник на Софийското военно окръжие[4]. От 1961 г. е генерал-майор. Достига до звание генерал-лейтенант. Бил е председател на Военно-историческо дружество и редактор на печатния му орган „Дружество“.

Автор на мемоарната книга „Димитровци в бой. Спомени“, С., 1984 г. Почетен гражданин (посмъртно) на град Шивачево от 2009 г. Носител е на орден „Народна република България“ – II ст. (1969), I ст. (1974), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ (1946), „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове (1954), „Георги Димитров“ (1979), „За храброст“ и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 128
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 124
  3. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 177
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 370