Атанас Скатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Скатов
Атанас Скатов, Базов лагер Макалу, 5700 м, 24 май 2016 г.jpg
Атанас Скатов, Базов лагер Макалу, 5700 м, 24 май 2016 г.
Роден
Атанас Георгиев Скатов
Починал

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Професия агроном по растителна защита, алпинист
Активен период 2012 – 2021 г.
Семейство
Деца 1

Уебсайт www.atanasskatov.com

Атанас Георгиев Скатов (Димитров) е български алпинист, веган, агроном по растителна защита. Изкачил е 10 от 14-те върха с височина над 8000 метра, като един от тях (Еверест) два пъти.[1][2] На един от тях е бил без допълнителен кислород, на три без личен шерпа. Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци (т. нар. Седем върха (2013 – 2017).[3] Той е и първият веган, изкачил Еверест.[4] Загива на 5 февруари 2021 г. след неуспешен опит за изкачване на К2, при падане на слизане от лагер 3.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1978 година в Сливен като Атанас Георгиев Димитров, но в 2009 година сменя фамилията си на Скатов. Учи в гимназията по електроника и електротехника. Завършва Аграрния университет в Пловдив през 2001 г. като магистър по растителна защита, първенец на випуска.[6] По време на следването си печели два конкурса за стипендии по Еразмус/Сократес и Темпус и следва два семестъра 1999 и 2000 г. в Хумболтовия университет в Берлин, Германия, а от 2001 до 2004 г. е редовен докторант там в две катедри – градинарство и фитомедицина (растителна защита). През февруари 2005 г. защитава докторат на тема: „Интегрирано производство на домати (Lycop­er­si­con escu­len­tum) в оранжерия при особено внимание към интегрираната и биологичната борба срещу оранжерийната белокрилка (Tri­aleu­rodes vapo­rar­i­o­rum Westwood)“.[7]

Има един син, роден в 2009 година.

До лятото на 2010 година Скатов не се занимава с планинарство и не тренира спорт. След това три поредни години (2010, 2011 и 2012) преминава маршрута Ком – Емине; включва се и в състезания по планинско колоездене.[8]

Атанас Скатов решава да стане веган в 2012 година и да изследва този начин на хранене, изкачвайки най-високите върхове на света за тестване на физическите и психическите показатели, защото височинният туризъм е занимание, което в много висока степен натоварва тялото и психиката.[9]

През 2013 година изкачва два петхилядника (Ухуру и Елбрус), пробва се и на шестхилядник (Аконкагуа) и седемхилядника Абу Али ибн Сина, като максималната достигната височина е 6900 м по склона на 7134-метровия Абу Али ибн Сина. През 2014 година стъпва на осемхилядник – Еверест. В тази и в следващите експедиции използва услугите на носачи и допълнителен кислород. Самият той до 2018 година не се нарича алпинист.[10] През същата 2014 година изкачва и първенците на Антарктида и Австралия (версия Карстенс).

През 2015 година излиза първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“.[11] Заедно с книгата излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“.[12] През същата година получава званието почетен гражданин на град Сливен[13] Прави презентации из цялата страна и мотивационни срещи.

През 2016 година е удостоен с грамота за цялостен принос за развитието на град Сливен.[14] През 2018 година Скатов получава награда за спортист на май – традиционната значка “Златна България“.[15] В 2019 година получава наградата на b2b Media „Зелена личност“,[16] наградата „Сребърен сокол“ за спортисти, проявили огромна смелост в своята област,[17] титлата Спортист № 1 на Варна,[18] почетен знак на БТС за особени заслуги,[19]

През 2020 година Скатов издава седмата си книга: „Седемте континентални първенци“.[20] На тържествена церемония в София получава приза „Почетен факлоносец на мира“ от организаторите на международната щафета „Пробег на мира“ (PeaceRun).[21]

Алпинизъм и веганство[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2011 г. в Скатов се заражда идеята да преустанови консумацията на животинска храна (защото за животинската храна трябват много повече ресурси, отколкото за растителната) и да изкачва най-високите върхове на всички континенти, както и всички най-високи върхове над 8000 метра без консумация на животинска храна. Така той събира веганството и туризма в своя първи проект: „Изкачване на 7-те континентални първенци като веган“.[22] който осъществява през периода 2013 – 2017.

През 2014 г. изкачва за първи път Еверест (24 май) от север (Тибет), с употреба на допълнителен кислород и носачи, в състава на международна експедиция. Постижение, което ще повтори на 22 май 2017 г., но този път по маршрута от юг (Непал).

През 2015 г. започва своя втори проект „Изкачване на 14-те най-високи върха на планетата (Хималайската корона) без консумация на храна от животински произход“ с експедиция на осмия по височина връх на планетата и дотогава неизкачен от българин – Манаслу, 8163 m. Прави три поредни опита за атака и на 1 октомври с изгрева на слънцето в 5:50 ч. е на върха.[23] На 30 септември, денонощие преди него, върхът е достигнат от друг български алпинист, Боян Петров, за когото това е първа атака. Така Скатов става вторият българин, изкачил Манаслу.

През 2016 г. Скатов взима участие в три експедиции на върхове над 8000 m в Хималаите преди мусоните, две от които успешни. На Анапурна (8091 m), десети по височина връх на планетата и най-смъртоносния, на 16 април достига с още 5 алпинисти до 7700 m, но поради лошо време слиза в базовия лагер. На 1 май 2016 г. изкачва успешно върха.[24] Веднага след Анапурна се отправя към съседния Дхаулагири, като на 15 май достига до 7900 m под върха, който е висок 8172 m. Няма време за втора атака, защото в плана му е и петият по височина връх на света – Макалу (8483 m). С едва ден почивка след Дхаулагири, Скатов се отправя към Макалу, а само след една нощ в базовия му лагер той тръгва отново да го изкачва, имайки вече много добра аклиматизация. На 23 май в 12 ч. Скатов развява своите знамена от най-високата точка – експедиция на Макалу за 115 часа, с една нощувка в базовия лагер преди атаката.

Само две седмици след завръщането си от 80-дневната тройна експедиция в Непал, на 15 юни 2016 г. Атанас Скатов заминава за Пакистан, където се включва в експедиция за изкачване на Гашербрум I и Гашербрум II. След близо един месец престой за аклиматизация в базовия лагер на Гашербрум, на 21 юли той се отправя към Лагер 1 и в атака на Гашербрум II, но започва снеговалеж и Скатов слиза в Базовия лагер, решавайки да преустанови експедицията.

През 2017 г. Скатов взима участие в две експедиции на върхове над 8000 m в Хималаите. На 16 май изкачва връх Лхоце (8516 m), заедно с индиец, новозеландка и двама ирландци, по предварително фиксирани от шерпите въжета. Това е второ българско изкаване на четвъртия по височина връх на планетата след соловото, безкислородно на Христо Проданов през 1981 г. Веднага след връх Лхотце Скатов се придвижва до последния (четвърти) лагер на Еверест за атака към Покрива на света, но лошото време го връща назад. Изчаква 3 дни за подходящо време в лагер 2 на 6500 m и на 22 май изкачва връх Еверест (8848 m) по Югоизточния гребен. Скатов осъществява изкачването на двата осемхилядника за 5 дни и 11 часа.

Само седмица след завръщането си в България от Хималаите, Скатов се отправя към Аляска, за да завърши първия си проект с континенталните първенци. Солово, на 20 юни изкачва първенеца на Северна Америка – Денали и става първият българин и веган, изкачил „Седемте върха“.

През предмусонния период на 2018 г. Скатов успява да изкачи шестия по височина връх на планетата Чо Ойю (8188 m) – на 13 май, по нормалния маршрут от северозапад, без употреба на кислород и носачи.[10] Времето при изкачването е много добро, но преди това е бил принуден да изчака три дни стихването на ураганния вятър в Лагер 2 на 7150 m.

През 2019 г. изкачва 4 осемхилядника: на 15 май 2019 г. – връх Кангчендзьонга в Хималаите (8586 m), през юли – последователно Гашербрум I и ll, а през октомври 2019 г. – връх Дхаулагири.[25][26] Двата върха Гашербрум изкачва в рамките на 6 дни без използване на личен носач.[27]

Алпийски експедиции[редактиране | редактиране на кода]

Година Връх Височина Планина Държава Бележки
2013 Ухуру 5895 m Килиманджаро Флаг на Танзания Танзания
2013 Елбрус 5642 m Кавказ Флаг на Русия Русия
2013 Ленин 7134 m Памир Флаг на Киргизстан Киргизстан до 6900 m
2014 Аконкагуа 6962 m Анди Флаг на Аржентина Аржентина
2014 Еверест север 8848 m Хималаи Флаг на Китай Китай 12-о българско изкачване
2014 Карстенс пирамид 4884 m Maoke Флаг на Индонезия Индонезия
2014 Винсън масив 5140 m Елсуърт Антарктида
2015 Манаслу 8163 m Хималаи Флаг на Непал Непал Второ българско изкачване
2016 Анапурна I 8091 m Хималаи Флаг на Непал Непал
2016 Даулагири 8172 m Хималаи Флаг на Непал Непал до 7900 m
2016 Макалу 8485 m Хималаи Флаг на Непал Непал Експедиция за 4 дни
2016 Гашербрум II 8035 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан До 6350 m
2017 Лхотце 8516 m Хималаи Флаг на Непал Непал Второ българско изкачване
2017 Еверест юг 8848 m Хималаи Флаг на Непал Непал
2017 Денали 6197 m Денали Флаг на САЩ САЩ
2018 Чо Ойю 8201 m Хималаи Флаг на Непал Непал без шерпи/без кислород[2]
2019 Канчендзьонга 8586 m Хималаи Флаг на Непал Непал
2019 Гашербрум I 8068 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан без шерпи
2019 Гашербрум II 8035 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан без шерпи
2019 Даулагири 8172 m Хималаи Флаг на Непал Непал
2021 К2 (Чогори) 8611 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан до 7300 м

Неуспешно изкачване. Загива на слизане към Лагер 3

  Изкачени върхове с височина над 8000 метра.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еверест: Богинята майка на Вселената, 2015 г.[28]
  2. Над 8000 метра: Манаслу, 2018 г.[29]
  3. Над 8000 метра: Анапурна, Дхаулагири, Макалу, 2018 г.[30]
  4. Над 8000 метра: Гашербрум, 2018 г.[31]
  5. Над 8000 метра: Лхотце и Еверест на един дъх, 2019 г.[32]
  6. Над 8000 метра: Чо Ою, 2019 г.[33]
  7. Седемте Континентални Първенеца, 2020 г.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Експериментът Скатов[34]
  2. Координати Лхотце – Еверест: Дневникът на Атанас Скатов. 20 декември 2017[35]
  3. С Атанас Скатов из Сливенския Балкан[36]
  4. Трудният път към върха[37]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. abenteuer-berg.de/en/summit-successes-on-dhaulagiri/. //
  2. а б www.dreamwanderlust.com. //
  3. www.360mag.bg. //
  4. www.360mag.bg
  5. Откриха тялото на Атанас Скатов (обновено). // bnr.bg. Посетен на 5 април 2021.
  6. Вестник Ехо, брой 2, 2015 г.
  7. agronovinite.com
  8. spisanie8.bg
  9. www.360mag.bg
  10. а б www.dnevnik.bg
  11. kibea.net
  12. Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест
  13. „slivenpress.bg“, архив на оригинала от 14 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170214103617/http://slivenpress.bg/novini-sliven/16481-ПЕТИМА-ПОЧЕТНИ-ГРАЖДАНИ-НА-СЛИВЕН, посетен 14 февруари 2017 
  14. sliven-news.com
  15. www.sportal.bg
  16. green.b2bmedia.bg
  17. pressbulgaria.com – платформа за платени прессъобщения
  18. bnr.bg/varna/
  19. www.btsbg.org
  20. varhove.com
  21. БНР
  22. www.spisanie8.bg
  23. www.standartnews.com
  24. www.dnevnik.bg
  25. www.360mag.bg
  26. explorersweb.com
  27. Доц. Сандю Бешев: Експедиция „Гашербрум 2019“
  28. Богинята Майка на Вселената: дневникът на един веган в COBISS
  29. Над 8000 метра. Душата на планината: Манаслу: дневникът на един веган в COBISS
  30. Анапурна, Дхаулагири, Макалу: над 8000 метра: 3 x 8000 x 23 дни: дневникът на един веган в COBISS
  31. Гашербрум: над 8000 метра: красивата планина: дневникът на един веган в COBISS
  32. Лхотце и Еверест на един дъх + Денали: над 8000 метра: дневникът на един веган в COBISS
  33. Чо Ою: над 8000 метра: тюркоазената богиня: дневникът на един веган COBISS
  34. www.youtube.com
  35. www.bnt.bg
  36. www.bnt.bg
  37. www.bnt.bg