Атанас Тиганчев
| Атанас Тиганчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Атанас Георгиев Тиганчев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Тиганчев е роден в 1870 година[2] в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя.[1] Присъединява се към ВМОРО в 1910 година, заклет от войводата Атанас Тешовски и работи като легален деец. На 12 май 1903 година, заподозрян от властите, става нелегален и се присъединява към четата на Тешовски, с която участва в Илинденското въстание и се сражава при местността Сухия връх над село Голешово. След разгрома на въстанието, бяга в Свободна България. Завръща се при амнистията от 1904 година и продължава да се занимава с революционна дейност до Младотурската революция.[3]
На 10 март 1943 година, като жител на Либяхово, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Тиганчев е женен за Яна Атанасова (р. 1870) от Бутим.[1] Умира на 8 юли 1944 година.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 26.
- ↑ Към 10 март 1943 година е на 73 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 27.
