Атанас Узунов (майор)

Атанас Узунов
	Атанас Узунов
български военен деец
Роден	1857 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Починал	22 февруари 1887 г. (стар стил) (30 г.) Русе, Княжество България

Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Атанас Узунов (революционер).

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.

Биография

Роден е през 1857 година в Русе.

По време на Старозагорското въстание през 1875 Узунов участва в Червеноводската чета.^[1] След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.

Участник в Сръбско-турската война и Руско турската освободителна война

Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., сражавайки се при град Зайчар и при Корито.

След войната в същата година постъпва на служба в 60-и заморски пехотен полк на Руската армия. По-късно завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса(1877) [

При обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) се записва в Българското опълчение и служи в III рота на II опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на връх Свети Никола, в Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с орден „Свети Георги“ IV степен и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.

След Освобождението

След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II кюстендилска пехотна дружина, а след това в XXII пазарджишка пехотна дружина и I софийска сапьорна рота Той е първият офицер от Българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург.^[2]

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Призован от сръбския генерал Милойко Лешанин да предаде крепостта, Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отбива всички нападения на Тимошката армия до примирието на 16 ноември 1885 г.

Като началник на 3^-та пеша бригада и комендант на Русе през февруари 1887 г. Атанас Узунов вдига неуспешен метеж срещу Регентството. Заради бунта е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото Левенттабия недалеч от града.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в Русе.

Военни звания

Прапоршчик (27 април 1878)
Подпоручик (1879)
Поручик (24 март 1882)
Капитан (24 март 1885)
Майор (1885)

Награди

Орден „За храброст“ III степен
Орден „Св. Александър“ V степен
Войнишки кръст „Свети Георги“ IV степен

Бележки

↑ Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", глава V ̩"въстанието в 1875 година", част X, 194 стр. "Български писател", 1977 г. https://m3.chitanka.info/cache/dl/Zahari_Stojanov_-_Zapiski_po_bylgarskite_vystanija_-_1771-b.pdf
↑ Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 98.

[1] Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", глава V ̩"въстанието в 1875 година", част X, 194 стр. "Български писател", 1977 г. https://m3.chitanka.info/cache/dl/Zahari_Stojanov_-_Zapiski_po_bylgarskite_vystanija_-_1771-b.pdf

[2] Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 98.

[1]

[2]