Атанас Хранов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Хранов.
Атанас Хранов
Атанас Хранов през 2017 г.
Атанас Хранов през 2017 г.
Роден
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
проф. Антон Дончев
Направлениепластични изкуства и живопис
Награди
  • Награда „Пловдив“ за изобразително изкуство (2001)
  • Награда галерия „Дяков“ (2004)
  • Награда „Аметистова роза“ за високо авторско постижение на художник (2007)
  • Награда живопис на биеналето „Приятели на морето“ Бургас (2016)
Атанас Хранов в Общомедия

Атанас Хранов е български художник и скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Хранов е роден на 11 октомври 1961 г. в Пловдив. Учи в Средно училище по изкуства, Котел (1980). Завършва Художествената академия в София през 1987 г., специалност „Дърворезба“ при проф. Антон Дончев.[1]

Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Автор е на над 60 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи и кураторски проекти.[2]

Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много други музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина.

Атанас Хранов е запален мореплавател.

Живее и работи в Пловдив.

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 – галерия „Ата Рай“, София
  • 1993 – Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“, Пловдив
  • 1993 – Френски културен институт, София
  • 1993 – „Галерия 88“, Люксембург
  • 1994 – Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“, Пловдив
  • 1994 – галерия „Ата Рай“, София
  • 1995 – „Галерия 88“, Люксембург
  • 1995 – галерия „Досев“, София
  • 1996 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 1996 – галерия „Лукас“, Пловдив
  • 1996 – галерия „Ата Рай“, София
  • 1997 – галерия „Лукас“, Пловдив
  • 1997 – галерия „Ата Рай“, София
  • 1997 – галерия „Мелина Меркури“, Хидра, Гърция
  • 1999 – галерия „Ата Рай“, София
  • 1999 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 1999 – галерия „Лукас“, Пловдив
  • 2000 – галерия „Лукас“, Пловдив
  • 2000 – галерия „Артин“, Варна
  • 2001 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 2001 – „Галерия 88“, Люксембург
  • 2001 – галерия „Арт 36“, София
  • 2002 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 2002 – галерия „Юка“, Варна
  • 2003 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 2003 – галерия „Пролет“, Бургас
  • 2003 – галерия „Натюреле“, Мюнхен
  • 2004 – галерия „Дяков“, Пловдив
  • 2004 – галерия „Натюреле“, Мюнхен
  • 2005 – Градска художествена галерия, Пловдив
  • 2005 – „Фрагменти“, галерия „Жорж Папазов“, Пловдив
  • 2005 – галерия „Пролет“, Бургас
  • 2006 – „Страница от паспорт и малко ръчен багаж“, галерия „Ракурси“, София
  • 2006 – галерия „Юка“, Варна
  • 2006 – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив
  • 2007 – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив
  • 2007 – „Малките светици от Валпарайсо“, галерия „Ракурси“, София
  • 2007 – галерия „Юка“, Варна
  • 2007 – галерия „Пролет“, Бургас
  • 2008 – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив
  • 2008 – „Фрагменти от моята стая“, галерия „Ракурси“, София
  • 2009 – „Астрономия на вишните“, галерия „Ракурси“, София
  • 2009 – галерия „Пролет“, Бургас
  • 2010 – „Curriculum Vitae“[3], галерия „Ракурси“, София
  • 2010 – „Седмият хълм“, галерия „Резонанс“, Пловдив
  • 2010 – „Територия на сънища“, галерия „Le Papillon“, Варна
  • 2011 – „История на ореолите“, галерия „Ракурси“, София
  • 2011 – проект „Седмият хълм“, Пловдив
  • 2012 – „И двете ти лица, които аз обичам“[4], галерия „Ракурси“, София
  • 2012 – „Малки любими портрети“, „Галерията на Ева“, Варна
  • 2013 – „Галерия 88“, Люксембург
  • 2013 – „Пътуване към Исла Негра“, галерия „Ракурси“, София
  • 2013 – „Живопис“, галерия „Люнион“, Пловдив
  • 2014 – „Прелъстяване на Ориента“, галерия „Люнион“, Пловдив
  • 2014 – „Лятото на моите заливи“, галерия „Ракурси“, София
  • 2014 – проект „Борис Христов“, Пловдив
  • 2014 – галерия „Пролет“, Бургас
  • 2015 – „Халдейците“[5][6], галерия „Ракурси“, София
  • 2015 – „Завръщане в Халдея“[7], галерия „Le Papillon“, Варна
  • 2016 – „Чайниците на Балтазар“[8][9], галерия „Ракурси“, София
  • 2016 – „Дневниците на Балтазар“[10], галерия „Филипополис“, Пловдив
  • 2017 – „Ясните очертания на господин Х.“[11], галерия „Ракурси“, София
  • 2017 – „Портрети от едно пътуване“[12], галерия „Le Papillon“, Варна
  • 2017 – „Живопис“[13], галерия „U PARK“, Пловдив
  • 2018 – „Закуска в ателието“[14][15][16], галерия „Ракурси“, София
  • 2018 – „Вероятен пейзаж“[17], галерия „Пролет“, Бургас
  • 2018 – „Живопис“[18][19], галерия „Филипополис“, Пловдив

Колективни изложби и проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 – галерия 100, Малта
  • 1994 – галерия „Бургведел“, Бургведел, Германия
  • 1994 – галерия „Де Лелие“, Антверпен, Белгия
  • 1994 – Артекспо, Будапеща, Унгария
  • 1995 – „О, богове“, галерия „Арт 36, София
  • 1996 – „Човекът и документа“, Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“, Пловдив
  • 1997 – „Българско изкуство“, Кувейт
  • 1997 – „Campo & Campo“, Антверпен, Белгия
  • 1999 – Дъблин, Ирландия
  • 1999 – музей „Горкум“, Горинхем, Холандия
  • 2001 – „Дух и материи“ – „Август в изкуството“, Художествен музей „Георги Велчев“, Варна
  • 2002 – галерия „Виницки“, Мюнхен, Германия
  • 2003 – галерия „К“, Мюнхен, Германия
  • 2003 – „10/5/3“ – „Живопис и материи“, Национален изложбен център за съвременно изкуство, София
  • 2004 – „Re-хартия“, галерия „Сариев“, Пловдив
  • 2004 – „Дон Кихот“, галерия „Жорж Папазов“, Пловдив
  • 2004 – галерия „К“, Мюнхен, Германия
  • 2004 – галерия „Шляпански и Шляпански“, Мюнхен, Германия
  • 2004 – галерия „Шлос фон Хоенщайн“, Германия
  • 2005 – галерия „Залцбург“, Мюнхен банк
  • 2005 – „Град и цвят“, галерия „Ракурси“, София
  • 2005 – Национални есенни изложби „Примитив и традиция“
  • 2005 – „Класици – съвременници – бъдещи художници“, галерия „Аспект“, Пловдив
  • 2005 – „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“, колекция от картини и истории (съвместно с поета Александър Секулов)
  • 2006 – „Класици – съвременници – бъдещи художници“, галерия „Аспект“, Пловдив
  • 2007 – „Наско Х. Малките светици и мъжете от черен пипер“, колекция от картини и истории (съвместно с поета Александър Секулов)
  • 2008 – „Плаващият град и мъжете от черен пипер“ (съвместно с поета Александър Секулов), МВн. Р пътуваща изложба „Празници на изкуствата“, „Аполония 2008“, Созопол
  • 2008 – Европейски Парламент, Брюксел – проект „Кирилица“
  • 2009 – Дни на България в Русия, изложбен център „Манеж“, Москва
  • 2011 – „Четиримата от Пловдив“, „Галерията на Ева“, Варна
  • 2012 – „Напълно необходими неща“ (съвместно с поета Александър Секулов), галерия „Ракурси“, София
  • 2012 – „Пушкин & Плюшкин“. Колекционерска къща за напълно необходими неща (съвместно с поета Александър Секулов), „Галерията на Ева“, Варна
  • 2016 – биенале „Приятели на морето“, Бургас

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – награда „Пловдив“ за изобразително изкуство[20]
  • 2004 – награда галерия „Дяков“[20]
  • 2007 – награда „Аметистова роза“ за високо авторско постижение на художник
  • 2016 – награда живопис на биеналето „Приятели на морето“ Бургас[21][22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Атанас Хранов – Художникът, ударен от три мълнии“ Архив на оригинала от 2017-07-04 в Wayback Machine., Мария Луцова, в-к „Марица“, 18 март 2017
  2. ↑ „Атанас Хранов: Нощем танцувам с Пепеляшка“, Деляна Лукова, в-к „Марица“, 12 октомври 2016
  3. ↑ Художникът Атанас Хранов в „Ракурси“, Vesti.bg, 31 май 2010
  4. ↑ Атанас Хранов обезсмъртява с четка 6 любими жени, Милена Димова, в-к „СЕГА“, 31 май 2012
  5. ↑ Атанас Хранов – „Халдейците“ в галерия „Ракурси“, Sofia Art Galleries, 8 април 1915
  6. ↑ 20 въпроса: Атанас Хранов, в-к „Капитал“, 24 април 2015
  7. ↑ Арт галерия „Le Papillon“ представя Атанас Хранов – „Завръщане в Халдея“, Културни новини, 21 юли 2015
  8. ↑ „Чайниците на Балтазар“ – изложба на Атанас Хранов в РАКУРСИ, Sofia Art Galleries, 19 март 1916
  9. ↑ Атанас Хранов и „Чайниците на Балтазар“, Теодора Константинова, artnewscafe, 8 април 2016
  10. ↑ „Дневниците на Балтазар“ – Изложба – живопис и скулптура на Атанас Хранов, Теодора Константинова, artnewscafe, 17 септември 2016
  11. ↑ „Ясните очертания на господин Х.“, Надежда Ушева, в-к „Дума“, 28 април 2017
  12. ↑ Арт галерия „Le Papillon“ представя Атанас Хранов – „Портрети от едно пътуване“, Културни новини, 3 юли 2017
  13. ↑ Атанас Хранов представя нови мащабни картини в „U PARK“, БНТ 1, Денят започва с култура, 4 декември 2017
  14. ↑ Атанас Хранов представя „Закуска в ателието“, Sofiapress, 15 април 2018
  15. ↑ „Закуска в ателието“, ViewSofia, 16 април 2018
  16. ↑ „Атанас Хранов: Злото се рисува по-лесно от доброто“, Илияна Караланова, в-к „Марица“, 19 май 2018
  17. ↑ Художникът Атанас Хранов гостува в Бургас с изложбата „Вероятен пейзаж“, БТА, 12 юли 2018
  18. ↑ „Атанас Хранов“, Програмата, 12 септември 2018
  19. ↑ Художникът Наско Хранов продаде за часове най-„вкусната“ си изложба, Парашкева Иванова, Trafficnews, 13 септември 2018
  20. ↑ а б Ясните очертания на господин Х. Изложба на Атанас Хранов, Impressio, 19 април 2017 – 19 май 2017
  21. ↑ Атанас Хранов с приза за живопис на биеналето в Бургас, Парашкева Иванова, Trafficnews, 17 август 2016
  22. ↑ Пловдивчанин иска да е бургазлия след приз от „Приятели на морето“ Архив на оригинала от 2018-09-19 в Wayback Machine., Фар, Бургас, 16 август 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Хранов_(художник)&oldid=11784839“.