Атанас Хрисимов
Тази статия е за свещеника от Старчища. За просветния деец от Мусомища вижте Атанас Хрисимов (учител).
| Атанас Хрисимов | |
| български духовник | |
| Роден |
около 1820 г.
|
|---|---|
| Починал | 1889 г.
|
Хаджи поп Атанас Хрисимов е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Хрисимов е роден около 1820 година в неврокопското село Старчища, тогава в Османската империя. Пребивава известно време в манастира „Свети Йоан Предтеча“ при Сяр. При повдигането на църковния въпрос се присъединява към борбата и става един от водачите на българите в Източна Македония. През 1865/1866 година участва в състава на депутация в Цариград с искането за назначаване на български владика в Неврокоп. Мисията не постига целите си.[4] Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия[5]. През 1870 година на 2 пъти посещава Цариград като представител на българите в Неврокопско[6]. В 1873 – 1876 г. Хрисимов е председател на българската община в Неврокоп. Поддържа тесни контакти със Стефан Веркович. Многократно е преследван и затварян от патриаршисткото духовенство и османските власти.
През 1876 година наред с други изявени българи е хвърлен в затворите в Неврокоп и Сяр, от където е освободен[7]. Заплашен от заточение, напуска родния си край.[8] Той участва в Кресненско-Разложкото въстание.[9] По-късно служи като свещеник в Дупнишко и другаде. Изпада в голяма бедност.[10]
Хрисимов почива в София през 1889 година.
През 1932 година Ангел Даскалов пише за него:
| „ | Той беше един селски свещеник, надарен със силна воля, голяма енергия и рядък хумор, който от най-критическите моменти в живота създаваше елементи на комизъм и с това облекчаваше положението, претъпявайки остротата на настъпилата криза и поддържайки борческия дух.[11] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 479
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 383.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 49, 682.
- ↑ Марков, Иван. Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско // Македонски преглед (1). 2014. с. 80.
- ↑ Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр. 193
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 429 и 459
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 83
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 68.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.63, 117.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.117.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 83.
