Атанас Яранов (икономист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.

Атанас Яранов
български учен и революционер
Яранов като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година
Яранов като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година

Роден
Починал
1964 г. (85 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Самоковска духовна семинария
Научна дейност
Област Икономика
Образование Самоковска духовна семинария
Софийски университет
Семейство
Баща Димитър Яранов
Деца Димитър Яранов
Подпис Signature of Atanas Yaranov.svg
Атанас Яранов в Общомедия
Ярановъ, Атанасъ. Рѣчникъ за галицизми, неологизми и фамилиярни френски изрази. Солунъ, Печатница на Йорданъ Ярцевъ и сие, 1910.

Атанас Мицов Яранов е български учен, лингвист, преводач, писател, просветен деец, дипломат и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яранов е роден в 1878 година в Кукуш, в Османската империя, днес Килкис, в Гърция. Баща му Димитър Яранов е медникар (бакърджия) и е виден деец на българската църковна и просветна борба в Кукуш, един от водачите на българското униатско движение в града.

Атанас Яранов завършва Самоковската духовна семинария в 1897 година, а в 1902 завършва философия в Софийския университет. Започва работа като учител по история в Битолската българска гимназия. Яранов е член на окръжния комитет на ВМОРО в Битоля в 1902 – 1903 година. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание напуска Македония и през есента на 1903 година заминава учи юридически и държавни науки в Лайпциг и Женева, като се дипломира с докторат в 1908 година. Връща се в Македония и преподава в Солунската българска гимназия. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера, но в 1907 година е освободен.[3] В Солун се жени за кукушанка. Пише във вестник „Вардар“ (1911 – 1912). В 1912 година завършва икономика в Брюкселския свободен университет.[4]

От 22 април 1913 година Атанас Яранов е хоноруван лектор по френски език в Софийския университет. От 15 март 1914 до 5 април 1921 година е редовен лектор.[5]

Доброволец е в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в 1912 - 1913 година. Зачислен е в Трета солунска дружина под командването на Димитър Думбалаков, но по настояване на полковник Петър Дървингов е прехвърлен в щаба на опълчението. След Междусъюзническата война бяга с кораб със семейството си в България. Назначен е за търговски консул в Стокхолм, Швеция в периода 1915 – 1918 година. След края на Първата световна война се връща в София и работи в Софийския университет като преподавател в катедра „Френска филология“. В 1920 година напуска след конфликт със земеделския просветен министър. През 1921 година влиза като съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Член-учредител е на Македонския научен институт.[6][7] Председател е на Кукушкото благотворително братство.[8]

В 1936 година е журналист и редактор на списание „Нова дума“, а в периода 1920 – 1923 година на списание „Седмичен икономически преглед“, „Куриер дьо Бюлгари“ и „Патри“. Директор е на „Еко дьо Бюлгари“. Атанас Яранов е автор на драматизирани поеми и пиеси, книги, учебници и речници по френски език.[5][2] В 1946 година получава награда за драмата си „Балдуин“ от френското издателство „Ларус“.[2]

Умира през 1964 година в София.[9][10]

Яранов е баща на географа Димитър Яранов и дядо на художника Атанас Яранов.

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(1943 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Яранова, Вяра. Ярановият род. // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
  2. а б в Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“. // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 30.
  3. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  5. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 692 – 693.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.102, 150.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 551.
     Портал „Македония“         Портал „Македония