Атика (архитектура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атика на арката на Септимий Север в Рим

Атика (на латински: atticus, от старогръцки: ἀττικόςатически) обозначава в архитектурата удължение на външната стена на сграда над ръба на нейния покрива с цел той да бъде прикрит.[1] Тя е вид декоративна стена, издигната над завършващия корниз, която често впоследствие е украсявана с декоративни елементи – медальони, релефи, надписи.[2]

За първи път атика се използва от древните римляни при композицията на триумфални арки. Една такава атика има цокъл и малък завършващ корниз. В началото на такива надстройки се поставят надписи в памет на завладяването на Атика от римляните, от където вероятно произхожда и терминът.[3] Атиката се украсява с релефи и скулптури: статуи на войни, обелиски и триумфални квадриги на императори. Атика е била използвана в архитектурата на класицизма, барока и неокласицизма. В архитектурата в стил ампир е възроден обичая да се издигат триумфални арки в памет на забележителни събития от военната и политическата история. Атичен, или атински, се нарича снижен горен етаж тип мансарда, изграден върху основния корниз на сградата. В такива случаи, за разлика от парапета, обитаемата атика се прегражда с квадратни, заоблени или овални прозорци.[4]

Термин[редактиране | редактиране на кода]

Думата атика вероятно идва от гръцкото прилагателно име attikos, което означава „атичен“, т. е. произхождащ от географския регион Атика, дал името на този архитектурен елемент. Друго обяснение извежда термина от латинския глагол attingere („докосвам“, също „опирам, допирам“), тъй като атиката докосва и се опира на основната сграда. Срещу този опит за обяснение обаче говори фактът, че пасивното причастие, образувано от глагола attingere, е attactus, а не atticus.

Антична архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Атиката вероятно е била използвана за първи път в гръцкия географски регион Атика, откъдето идва и името. Това е стена над симата или корниза в зоната на покрива. Важен пример за това може да се види в Атина при паметника на Трасил. Атиката се превръща в почти незаменима част от римските арки, върху порти и триумфални арки като основа за монтиране на статуи и вази, както и за лапидарни надписи и релефи. Класическата атика е била без прозорци, освен ако зад нея не е прикрит тавански етаж.

Употреба след древността[редактиране | редактиране на кода]

Атика, проектирана като балюстрада на вила в Берлин (1877 г.)

От ренесанса през барока чак до класицизма атиката е била популярен архитектурен елемент. През ренесанса се използва главно върху църковни сгради и представителни светски сгради (кметства и дворци) за прикриване на покривните капчуци. Тогава атиката била зидана като парапет или отворена като балюстрада.

Полски атика[редактиране | редактиране на кода]

В Полша и някои нейни съседни региони, през епохата на ренесанса и барока, фасадите били пищно украсявани със статуи по покрива, въпреки че фасадите като цяло са си останали предимно с хоризонтален вид, но все пак са се били отдалечили доста от античните образци.

Атичен етаж[редактиране | редактиране на кода]

Сграда с атичен етаж (Бъкингамската къща, Лондон, 18 век)

Атичният етаж е нисък горен етаж, разположен над корниза, който играе ролята на атика във фасадната конструкция. В бароковите дворцови сгради този нисък горен етаж често бил дръпван малко назад и скриван зад балюстрадата на атиката. В класицизма, от друга страна, завършващият корниз често бил пропускан изцяло, така че впоследствие атичният етаж се бил превърнал в завършващ мецанин, който често може да бъде разпознат във фасадната конструкция само по факта, че прозорците са значително по-ниски и по-малки от прозорците на долните етажи.

Ако прозорците на атичния етаж са разположени в коляната стена, то стаите зад тях обикновено се намират поне от части в таванското помещение. Днес такива стаи обикновено са оборудвани и с капандури, което спомага за добре осветени и висококачествено използваеми помещения.

В Швейцария атичен апартамент е синонимен термин на пентхаус апартамент.

На английски значението на термина се е изменило и днес атика (attic) обикновено се нарича обикновен таванске етаж, таванско помещение.

Технически особености[редактиране | редактиране на кода]

В класическата архитектура височината на атиката обикновено е около една трета от основния архитектурен под нея. Днес също се говори за атика, ако тя е дори само от порядъка на 30 до 50 см над тавана на най-горния етаж. В днешно време атиката също се използва като предпазващ елемент – особено в конструкцията на халета с плосък покрив, противопожарните стени са снабдени с атика, за да се предотврати разпространението на пламъците върху покрива в случай на пожар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kleines Wörterbuch der Architektur – Reclam, стр. 14, абзац Attika; ISBN 3-15-009360-0
  2. д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“. // Посетен на 16.02.2021.
  3. Müller W. Architekten in der Welt der Antike. Leipzig, 1989. S.141 – 142, 213
  4. Власов Виктор Георгиевич. Аттик // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. I, 2004. – С. 526
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Attika (Architektur)“ и страницата „Аттик (архитектура)“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.