Атиша Дипанкара Шриджняна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атиша
অতীশ দীপঙ্কর
индийски философ

Роден
982 г.
Починал
1054 г. (72 г.)
Националност Флаг на Индия Индия
Философия
Регион Индийска философия
Епоха Средновековна философия
Школа Будизъм, Тибетски будизъм
Повлиян Буда, Нагарджуна, Асанга, Шантидева, Чандракирти
Атиша Дипанкара Шриджняна в Общомедия
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Атиша Дипанкара Шриджняна, наричан в Тибет Джово Атиша, е будистки учител от империята Пала, който наред с Кончог Гялпо и Марпа Лоцава, е ключова фигура от повторното разпространение на ученията на Буда в Тибет и основател на школата Кадам. Тази втора вълна е известна с понятието Сарма или Новите Преводи за разлика от Старите Преводи или Нингма, голямата част от чиято традиция, най-вече манастирите ѝ е унищожена по времето на крал Лангдарма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 980 година в региона Бикрампур, Бенгал, в аристократично семейство. Детското му име е Чандрагарбха. От дете той проявява огромен интерес към будистките учения и според традицията има 100 учители, сред които Шантипа, Джняна Шримати и махапандита Наропа от университета Наланда. На 21 години става монах и приема името Дипанкара Шриджняна, а до 30-годишен изучава Трипитака и всички будистки философски школи.

През 1011 г. Атиша със 100 свои ученици се отправя за Суматра, за да се учат при Дхармакирти от Шривиджая, известен и като Дхармаракшита, където в течение на дванадесет години изучават Бодхичита или просветлената мотивация на Бодхисатвите. След това те се завръщат в Магадха и получават всеобщо признание от всички будистки учени. След неколкократни покани през 1024 г. той заминава в Тибет.

Името на Атиша се свързва с възраждането на Будизма в Тибет около век и половина след разрушителното дело на крал Лангдарма. Дошъл в Тибет по покана на кралската фамилия Нари той е възхитен от богатата библиотека на манастира Самье. Години наред той превежда и систематизира многобройните ценни ръкописи – както намерени там, така и донесени от него самия. Главен ученик и приемник на Атиша е Дромтонпа, който формира традицията наречена Кадампа. Нейна основа е учението за Бодхичита и практиката на ума или Лоджонг. Впоследствие ученията на школата Кадам се вливат в Кагю и другите линии и тя не достига до наше време като отделна линия, но четиристотин години след Атиша Кадам служи като основа и вдъхновение за Дзонкапа за създаването на най-голямата тибетска школа Гелуг.

След 30 години активност в Тибет Атиша умира през 1054 година в района на Лхаса в село Летхан, където днес има мемориална Ступа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]