Атласка мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атласка мечка
Ursus arctos Dessin ours brun grand.jpg
Atlasbear.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (1870-те)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Ursidae Мечкови
род: Ursus Мечки
вид: U. arctos Кафява мечка
подвид: U. a. crowtheri Атласка мечка
Научно наименование
Уикивидове Ursus arctos crowtheri
Schinz, 1844[1][2]
Атласка мечка в Общомедия

Атласка мечка (Ursus arctos crowtheri) е изчезнал самостоятелен вид мечка или подвид на кафявата мечка[3][4].

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Последното сигурно доказателство е за отстреляна женска през 1840-те години в Алжир. Според непотвърдена информация на френския учен Jules René Bourguignat (1829 – 1892) твърди, че през 1867 г. все още са се срещали мечки в източната част на Алжир. Подвидът вероятно е бил унищожен през 1869 г., когато последният известен екземпляр е бил убит от ловци в северната част на Мароко. Точното време на неговото изчезване е неизвестно.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Вероятното разпространение на подвида е в северна и североизточна Африка в района от Мароко на запад до Либия на изток.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Гладиатор се бие срещу мечка.

Атласките мечки били с тъмнокафяв цвят на космената покривка, понякога с бяло оцветяване около муцуната. Космената покривка в долната част на тялото преминава към червеникаво. Дължината на косъма е бил 10 – 12 см. Муцуната и ноктите са били къси, подобно на барибала. Въпреки това се характеризират със силно и масивно телосложение. Вероятно са консумирали предимно растителна храна съставена от треви, корени, жълъди и ядки на различни плодове.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 15 август 2007, дата на проверка: 19 септември 2013
  3. Ancient DNA evidence for the loss of a highly divergent brown bear clade during historical times.. // Mol. Ecol. 17. 2008. DOI:10.1111/j.1365-294x.2008.03631.x. с. 1962 – 1970.
  4. Calvignac, Sebastien и др. Genetic diversity of endangered brown bear (Ursus arctos) populations at the crossroads of Europe, Asia and Africa. // Diversity and Distributions 15. 2009. DOI:10.1111/j.1472-4642.2009.00586.x. с. 742 – 750.