Атлетико Насионал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атлетико Насионал
Клуб Атлетико Насионал С.А.
Escudo de Atlético Nacional.png
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеКалдъръмчетата (Лос Вердолагас)
Зеленобелите (Ел Верде и Бланко)
Зелените (Ел Верде)
Вечнозелените (Ел Симепре Верде)
Краля на Купите (Рей де Копас)
Основан7 март 1947
ДържаваКолумбия
СтадионАтанасио Хирардот
Капацитет51.739
СобственикFlag of Colombia.svg Органисасион Ардила Люле
ПрезидентFlag of Colombia.svg Хуан Дейвид Перес
ТреньорFlag of Brazil.svg Пауло Аутуори
ПървенствоКатегория Примера А
2018 АШампион
СпонсорПостобон
ЕкипировкаНайк
Уебсайтatlnacional.com.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Атлетико Насионал в Общомедия
Шампионският отбор от 1954 г.
Фланелката, с която Атлетико Насионал играе домакинските си мачове за Копа Либертадорес през 1989 г.
Агитката на отбора

Клуб Атлетико Насионал С.А. (на испански: Club Atlético Nacional S.A.) е колумбийски футболен отбор от Меделин, департамент Антиокия. Създаден на 7 март 1947 г. под името Клуб Атлетико Мунисипал де Меделин, той е един от съоснователите на Категория Примера А. Атлетико Насионал е не само един от най-обичаните отбори в страната, но и един от най-успешните на национално и континентално ниво със своите 14 шампионски титли, две Купи на Колумбия, Суперлига Коломбиана (или общо 17, по равно с Мийонариос), Копа Либертадорес и по две Копа Мерконорте и Копа Интерамерикана (общо пет, най-много от колумбийските отбори). В годишната класация на Международната футболна федерация по история и статистика IFFHS към месец май 2014 г. отборът заема пето място след Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и аржентинския Ланус.[1] Сред най-известните футболисти, играли за този клуб са Рене Игита, Андрес Ескобар, Фаустино Асприля, Иван Кордоба, Хуан Камило Сунига, Давид Оспина, Хуан Пабло Анхел, Виктор Аристисабал и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Атлетико Насионал може да бъде проследена до 1935 г. Тогава в меделинския квартал Буенос Айрес група младежи създава аматьорския футболен отбор ФК Унион. След като става шампион на втора дивизия на аматьорското първенство на Антиокия през 1942 г., ФК Унион се обединява с Индулана в Унион Индулана с идеята да бъде по-конкурентоспособен в първа дивизия, като този съюз трае три години. През 1947 г. бившият президент на аматьорската лига Алберто Вийегас Лопера създава дружество с ограничена отговорност с цел популяризиране и развитие на футбола и баскетбола на професионално ниво. В рамките на този проект Хулио Ортис, Хорхе Осорио Кадавид, Хорхе Гомес, Артуро Торес, Гилберто Молина, Алберто Ейстмън, Раул Сапата Лотеро и Алберто Вийегас Лопера създават Клуб Атлетико Мунисипал де Меделин.[2] Въпреки че взима цветовете и по-голямата част от играчите на Унион, Атлетико Мунисипал не наследява неговата история.[3]

По време на златната ера в колумбийския футбол, когато отборите примамват едни от най-добрите южноамерикански и европейски играчи със заплати, непосилни и за най-реномираните отбори в света, Атлетико Мунисипал избира политика да залага само на футболисти с колумбийска националност и затова през 1950 г. променя името си на Атлетико Насионал.[3] Тази политика обаче не позволява на отбора да има шанс да се мери с останалите в шампионата и през 1953 г. Атлетико Насионал подписва с първия чужденец в историята си - аржентинеца Атилио Миоти. Година по-късно в отбора вече играят още трима аржентинци и уругваец, а треньор е Фернандо Патерностер, който като футболист през 1930 г. печели бронзов медал на Световното първенство в Уругвай. Първият голям любимец на публиката е колумбиецът Умберто „Турон“ Алварес. С тези играчи Атлетико Насионал печели първата титла в историята си.

През 60-те години на 20 век отборът изпитва финансови затруднения и втората титла на отбора идва почти 20 години след първата - през 1973 г., последвана от нови през 1976 и 1981 г. Следват нови десет години суша на местно ниво преди петата титла през 1991 г., но междувременно Атлетико Насионал извоюва най-престижната си купа - през 1989 г. побеждава парагвайския Клуб Олимпия на финала за Копа Либертадорес, превръщайки се в първия и единствен до 1999 г. колумбийски отбор с титла от южноамерикански международен турнир. Любопитен факт е, че тези два успеха са постигнати с отбор, съставен само от колумбийци, каквато е бива вече споменатата политика на клуба в първите години след основаването му. По това време играчи на Атлетико Насионал съставляват гръбнака на националния отбор, като девет от тях и двама бивши, водени от треньора на Атлетико Франсиско Матурана, са в състава на Колумбия на Световното първенство в Италия през 1990 г., където достигат осминафинал.

Въпреки че Атлетико Насионал е разтърсен от шока, който предизвиква разстрелът на Андрес Ескобар – футболистът, заради чиито автогол соченият за скрит фаворит Колумбия отпада още в груповата фаза на Световното първенство в САЩ,[4] през 1994 г. отборът успява да спечели шеста шампионска титла. Атлетико Насионал отново е съставен единствено от колумбийски футболисти. До 2000 г. тимът е добавил към колекцията си още една шампионска титла и четири купи от южноамерикански турнири, но това е и краят на успехите на межденародна сцена. За сметка на това в Колумбия Атлетико Насионал се представя на ниво, с нови седем титли се превръща в най-успешния отбор от смяната на формата на Категория Примера А през 2002 г., когато за първи път за шампиони са определени тимовете, завършили на първо място в двете полусезонни фази Апертура и Финалисасион.

Цветове и прякори[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете на отбора са бяло и зелено. Това са и цветовете на Меделин и департамент Антиокия. Заради тях едни от прякорите на отбора са Зелените, Зеленобелите и Вечнозелените. Най-често срещаният прякор на Атлетико Насионал е Калдаръмчетата, заради цветето калдъръмче, ендемично за регион Паиса, обхващащ северозападната част на Колумбия, където се намира и Антиокия. Калдъръмчето цъфти в разнообразни нюанси на червено, оранжево, жълто, цикламено и бяло, като бялото е най-често срещането в околността на Антиокия. Друг от прякорите на отбора – Краля на купите – е измислен

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Основният съперник на Атлетико Насионал е Индепендиенте Меделин, с когото делят един и същи стадион. Известно е като Ел Класико Паиса и е едно от най-ожесточените дербита в Южна Америка, както на, така и извън терена. Атлетико Насионал има превес в изигрните до 13 септември 2014 г. срещи - 120 победи срещу 85 загуби и 93 ремита в общо 298 срещи. Дербито срещу Мийонариос се базира на факта, че това са двата отбора с най-много титли в Колумбия. Съществува и дерби с Америка де Кали, тъй като двата тима често са се срещали в решаващи за изхода на първенството мачове.

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Капитанът Мехия с фланелката на националния отбор на Световното първенство през 2014 г. в Бразилия
Хуан Пабло Анхел
Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Flag of Colombia.svg Кристиан Бонила 2 юни 1993 Flag of Colombia.svg Бояка Чико
25 Flag of Colombia.svg Кристиан Варгас 16 септември 1989
34 Flag of Argentina.svg Франко Армани 16 октомври 1984 Flag of Argentina.svg Депортиво Мерло
35 Flag of Colombia.svg Луис Енрике Мартинес 20 август 1982 Flag of Colombia.svg Енвигадо
Защитници
3 Flag of Colombia.svg Оскар Мурило 18 април 1988 Flag of Colombia.svg Депортиво Перейра
4 Flag of Colombia.svg Елкин Кале 5 февруари 1980 Flag of Colombia.svg Онсе Калдас
5 Flag of Colombia.svg Франсиско Нахера 25 юли 1983 Flag of Paraguay.svg Клуб Олимпия
6 Flag of Colombia.svg Хуан Давид Валенсия 15 януари 1986 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Меделин
12 Flag of Colombia.svg Алексис Енрикес 2 януари 1983 Flag of Colombia.svg Онсе Калдас
19 Flag of Colombia.svg Фарид Диас 20 юли 1983 Flag of Colombia.svg Енвигадо
22 Flag of Colombia.svg Даниел Боканегра 23 април 1987 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Меделин
23 Flag of Colombia.svg Диего Пералта 2 януари 1985 Flag of Colombia.svg Депортиво Кали
'29 Flag of Colombia.svg Сесар Кинтеро 9 ноември 1988 Flag of Hungary.svg Ломбард-Папа
30 Flag of Colombia.svg Милер Москера 16 юли 1992 Flag of Colombia.svg Депортиво Перейра
Полузащитници
7 Flag of Colombia.svg Шерман Карденас 7 август 1989 Flag of Colombia.svg Хуниор
8 Flag of Colombia.svg Диего Ариас 15 юни 1985 Flag of Brazil.svg Крузейро
10 Flag of Colombia.svg Едвин Кардона 8 декември 1992
13 Flag of Colombia.svg Александър Мехия Captain sports.svg 11 юли 1988 Flag of Colombia.svg Депортес Киндио
18 Flag of Colombia.svg Вилдер Гуисао 30 юли 1991 Flag of Colombia.svg Богота
20 Flag of Colombia.svg Алехандро Бернал 3 юни 1988 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Санта Фе
21 Flag of Colombia.svg Джон Валой 26 юли 1991 Flag of Colombia.svg Депортес Киндио
24 Flag of Colombia.svg Себастиан Перес Кардона 29 март 1993
25 Flag of Venezuela.svg Алехандро Гера 9 юли 1985 Flag of Venezuela.svg Минерос де Гуаяна (под наем)
27 Flag of Colombia.svg Хосе Харисон 28 февруари 1986 Flag of Colombia.svg Мийонариос
Нападатели
9 Flag of Colombia.svg Хуан Пабло Анхел 24 октомври 1975 Flag of the United States.svg Чивас САЩ
11 Flag of Colombia.svg Сантиаго Трелес 17 януари 1990 Flag of Mexico.svg Чиапас
14 Flag of Colombia.svg Луис Карлос Руис 8 януари 1987 Flag of the People's Republic of China.svg Шанхай Шънхуа
16 Flag of Colombia.svg Луис Алфонсо Паес 27 октомври 1986 Flag of Colombia.svg Атлетико Уила
17 Flag of Colombia.svg Джеферсон Дуке 17 май 1987 Flag of Colombia.svg Леонес
28 Flag of Colombia.svg Орландо Берио 14 февруари 1991 Flag of Colombia.svg Патриотас де Бояка
30 Flag of Colombia.svg Джонатан Копете 23 януари 1988 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Санта Фе

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални
Международни

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма победа: 8:1 срещу Унион Магдалена, 1954 г.
  • Най-голяма загуба: 10:0 срещу Бока Хуниорс де Кали, 1951 г.
  • Най-много мачове: Хилдардо Осорио – 512
  • Най-много голове: Виктор Аристисабал – 168
  • Най-много победи в един сезон (стар формат) – 40, 1996/1997
  • Най-много победи в един сезон (нов формат) – 17, 2013 Ф
  • Най-много загуби в един сезон (стар формат) – 26, 1966, 1968, 1969
  • Най-много загуби в един сезон (нов формат) – 10, 2003 А, 2006 А, 2008 А
  • Най-много точки в един сезон (стар формат) – 139, 1996/1997
  • Най-много точки в един сезон (нов формат) – 57, 2013 Ф
  • Най-много голове в един сезон (стар формат) – 124, 1996/1997
  • Най-много голове в един сезон (нов формат) – 49, 2005 А
Футболисти с най-много мачове
Място Име Мачове
1 Flag of Colombia.svg Хилдардо Осорио 512
2 Flag of Argentina.svg Раул Наваро 453
3 Flag of Colombia.svg Алексис Гарсия 443
4 Flag of Colombia.svg Андрес Ескобар 416
5 Flag of Colombia.svg Абел Алварес 415
6 Flag of Colombia.svg Густаво Санта 361
7 Flag of Colombia.svg Ернан Ескобар Ечевери 360
8 Flag of Colombia.svg Ернан Дарио Ерера 354
9 Flag of Colombia.svg Франсиско Матурана 350
10 Flag of Colombia.svg Игнасио Кале 346
" Flag of Colombia.svg Педро Сармиенте 346
Футболисти с най-много голове
Място Име Мачове
1 Flag of Colombia.svg Виктор Аристисабал 168
2 Flag of Colombia.svg Джон Хайро Трелес 115
3 Flag of Colombia.svg Густаво Санта 101
4 Flag of Colombia.svg Умберто Алварес 97
5 Flag of Argentina.svg Освалдо Палавесино 84
6 Flag of Colombia.svg Ернан Дарио Ерера 73
" Flag of Argentina.svg Уго Орасио Лондеро 73
8 Flag of Colombia.svg Хуан Хайро Галеано 65
9 Flag of Colombia.svg Алексис Гарсия 57
10 Flag of Argentina.svgFlag of Colombia.svg Серхио Галван 53

Източници[редактиране | редактиране на кода]