Атропатена

Атропатена
323 пр.н.е. – 226
Атропатена в Общомедия

Атропатена, също Мидия Атропатена (на гръцки: Ἀτροπατηνή, Atropatene, Media Atropatene, на персийски: آتروپاتکان‎, Âturpât(a)kân), е независимо царство на територията главно на иранските провинции Ардабил, Западен и Източен Азербайджан.

История

Атропатена, ок. 2 до 1 век пр.н.е.

По време на Ахеменидското царство територията принадлежи географски и културно и политически към Мидия. Населявано е главно от мидийци. Столица на страната е Ганзак.

След завладяването на Персийската империя от македонския цар Александър III Мидия запазва своя сатрап Атропат. След смъртта на Александър Южна Мидия с Екбатана преминава към Селевкидското царство.

Атропат задържа контрола над Северна Мидия и основава династия, която може да владее 1 независимо царство. Страната е наричана по онова време Мидия Атропатена (Мидия на Атропат).

Царе

Атропатиди

• Атропат (323–ок. 300 пр.н.е.)
• неизвестен владетел
• Артавазд I (Artabazanes; ок. 221–сл. 220 пр.н.е.)
• неизвестен владетел
• Митрадат I (пр. 67–ок. 66 пр.н.е.)
• Дарий I (ок. 66/65 пр.н.е.)
• Ариобарзан I (ок. 65 – 56 пр.н.е.)
• Артавазд II (56 – 30 пр.н.е.)
• Ариобарзан II 28 – 20 пр.н.е.)
• Асинал (30 – 20 пр.н.е.)
• Артавазд III (4 – 6 г.)
• директно партско владетелство
• Артабан III (6 – 10)
• Вонон II (11?–51)
• Ариобарзан II (20–ок. 6 пр.н.е.)

Арсакиди

• Пакор (51 – 78), последен известен цар

Литература

• Fergus Millar, Das Römische Reich und seine Nachbarn (Fischer Weltgeschichte 8). Frankfurt am Main 1966
• Josef Wiesehöfer, Das antike Persien. Düsseldorf 2005.

Външни препратки

• Ganzak (en.)
• Münzen des Dareios
• S. E. Kroll: Map 90. Media Atropatene. (1994), Richard J. A. Talbert: Barrington Atlas of the Greek and Roman World: Map-by-map Directory. Princeton University Press, Princeton 2000.