Аусбау-парадигма
Аусбау-парадигмата е подход в социолингвистиката, използван при анализа на разграничаването между свързани разновидности на езика. Тя разглежда две отделни и напълно независими групи от критерии за разграничаването на самостоятелен език от диалект – Abstandsprache („отдалечен език“) и Ausbausprache („изграден език“). В първия случай езиците се разграничават въз основа на структурните им характеристики, а във втория – на тяхната обществена или политическа функция.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kloss, Heinz (1967), „'Abstand languages' and 'ausbau languages'“, Anthropological Linguistics 9 (7): 29 – 41, JSTOR 30029461.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.