Аусбау-парадигма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аусбау-парадигмата или Парадигмата Ausbausprache - Abstandsprache - Dachsprache (с термини на немски) е разработена от немския социолингвист Хайнц Клос през 1967 г.

От края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век до днес тя печели все по-голяма популярност в световната лингвистика. В основата на тази концепция за езикова систематика е разбирането, че са налице два независими набора от критерии, които може да се използват за отговора на въпроса дали дадено наречие е отделен език или е диалект.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Разграничението по парадигмата се прави от една страна на базата на етно-социалните функции на наречието, а от друга - предвид обективно възникналите негови структурни особености в историческото му битие. Най-голямото предимство на парадигмата на Клос е замяната на претоварения и в повечето случаи политизиран с допълнителни значения спор по въпроса дали дадено наречие е отделен език или е диалект. Парадигмата на Клос е общовъзприета като възможен най-обективен и неутрален научен способ, за да се разглеждат някои нерешени или неопределени езикови и междуезикови проблеми в перспектива.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Семантика[редактиране | редактиране на кода]

Парадигмата аусбаушпрахе - абщандшпрахе - дахшпрахе е разработена от опитни лингвисти с цел да подпомогне анализът и класификацията на различните разновидности на езика. Тя помага на хората да погледнат стари езикови спорове от друга перспектива. Използването на новообразувани немски думи вместо политически натоварените понятия „език“ и „диалект“ има това предимство, че те от една страна имат уточнена дефиниция, а от друга (все още) не са натоварени с политическа, културна или емоционална конотация.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]