Аусбау-парадигма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аусбау-парадигмата е подход в социолингвистика, изплозван при анализа на раграничаването между свързани разновидности на езика. Тя разглежда два отделни и напълно независими групи от критерии за разграничаването на самостоятелен език от диалект – Abstandsprache („отдалечен език“) и Ausbausprache („изграден език“). В първия случай езиците се разграничават въз основа на структурните им характеристики, а във втория – на тяхната обществена или политическа функция.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kloss, Heinz (1967), „'Abstand languages' and 'ausbau languages'“, Anthropological Linguistics 9 (7): 29 – 41, JSTOR 30029461.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]