Аутодафе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аутодафе (средновековна илюстрация)

Аутодафе (от порт. auto da fe) - акт на вярата, е публично изгаряне на клада на еретици или унищожаване на еретически произведения в т.нар. клада на суетата (книги, картини или други вещи). От църквата е наричано цинично „безкръвно наказание“.

Широко е прилагано от католическата църква през средновековието по време на инквизицията. Обикновено на клади са изгаряни обвинените в еретизъм.

Аутодафето е основен атрибут на инквизицията. Появява се през 13 век. Уреждало се е обикновено в празнични дни, като населението предварително е било известявано. Вярващите са били приканвани да участват в церемонията, срещу което им е била обещавана индулгенция за 40 дни. Самият ритуал на аутодафето е продължавал цял ден и включвал строгата процедура на:

  • подготовка
  • траурна процесия до мястото на акта;
  • литургия;
  • тържествено обявяване на присъдата от съда на инквизицията;
  • последна дума на осъдения в опит за разкаяние или отричане на греховете;
  • публично изгаряне.

Аутодафето се е провеждало на специално украсен за целта централен площад в градовете. За официалните лица и съда на инквизицията се издига специален дървен подиум — трибуна. Осъдените са били изгаряни на ешафод със стълб по средата, около който се е оформяла кладата. [1].

Най-известните исторически личности жертви на аутодафе са Жана д'Арк, Джордано Бруно, Ян Хус и Джироламо Савонарола.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.