Ауториати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Автариати
Общ брой 20 000
Сродни етно групи дардани
Illyrians.jpg
Предримски Илирик

Ауториатите (латински: Autariatae; древногръцки: Αὐταριάται) са илирийско племе населявало горното Подриние и областта около реките Лим, Тара и Пива. Произхождат и носят името си от Аутарией - легендарен син на Илирий.

Сведенията за ауториатите (автариатите) са от периода 6 век пр.н.е. - 4 век пр.н.е.. В края на 6 век преди Христа ауториатите се обединяват и се разширяват предимно на изток, притискайки тракийското племе трибали. С келтските миграции от Панония в района, от 310 г. пр.н.е. изчезват сведенията за ауториатите. През същата година, както споменава Диодор, били заселени от македонския цар Касандър при планината Орбел, която днес се отъждествява най-често с Беласица. Наброявали около 20 000 човека.[1]

В литературата, посветена на историята на народите, обитаващи Балканския полуостров през I хил. пр.н.е., се приема почти безрезервно, че ауториатите по манталитет са типичен планински народ. Според югославската историчка Ф. Папазоглу обаче илирийското племе или по-вероятно племенният съюз на автариатите обитава значително по-голяма територия, разпростираща се от Шкодерското езеро (дн. Албания) до горното течение на Морава. Северната ѝ граница не е известна точно, но вероятно тя достига до долината на Сава. Няколко антични автори (Агатархид, Хераклид, Елиан) посочват причината за миграцията им, като единодушно казват, че поради падналите от небето жаби, които покрили цялата територия на автариатите, те били принудени да търсят нови земи за заселване. Естествено не е необходимо да се разглежда сериозността на такова обяснение. Може със сигурност да се приеме обаче, че една от причините за миграцията на автариатите е било някакво природно бедствие. Те се насочили в две направления: към Пеония и Македония, където са покорени от Касандър, и към земите на трибалите, а впоследствие на гетите[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.
  2. Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.), 1984.