Афанасий Никитин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Афанасий Никитин
руски изследовател
Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География
Публикации „Хожение за три моря 1466 – 1472“
Афанасий Никитин в Общомедия

Афанасий Никитин е руски търговец, пътешественик-изследовател.

Пътешествие от Иран до Индия (1468 – 1475)[редактиране | редактиране на кода]

От 1468 до 1475 г. извършва пътешествие с търговска цел от Русия през Иран до Индия и обратно и дава описание за природата и населението на Индия.

През април 1468 г., заедно с няколко московски, бухарски и тверски търговци се отправя към Ширванското ханство (Персия) с керван, връщащ в родината му ширванския посланик в Русия Хасан бек. На лодки се спускат по Волга до Каспийско море. През юли близо до Астрахан попадат на татарска засада и загубват всичките си стоки, които карат за продан. След като пристигат в Шемаха, посещават руския посланик там Василий Папин и самия ширваншах, но не получават помощ и както пише Никитин „заплакахме и се разотидохме кой от къде е: който има нещо в Русия, замина за Русия; който там е длъжник, замина където му видят очите; някои остават в Шемаха, а други тръгват за Баку“.

От Баку през септември 1468 г. Никитин се отправя по море за Персия с надеждата да търгува или по-скоро от любопитство. Най-напред посещава областта Мазандаран, където пребивава повече от осем месеца, а след това продължава на юг, без да бърза, като пътувайки из Персия през цялото време си води търговски и пътни записки. Никитин пътува бавно, без да бърза, като някъде се задържа по месец и повече търгувайки. В един от южните персийски градове научава, че в Индия хубавите коне струват много скъпо и той си купува породист жребец, с който се отправя на юг към пристанището Ормуз. На 23 април 1471 г., след двугодишно пребиваване в Персия, отплава с търговски кораб за пристанището Чаул в Индия.

На кораби, с търговски кервани, на коне и пешком за три години Никитин обикаля Индия и я описва такава каквато я вижда – „тамошните жители се молят на каменни паметници, а Христос не знаят“, разпитал и му обяснили, че „всички вери в Индия са 84“, и че „вяра с вяра не пият, не ядат и не се женят“, по чудо избягва приемането на исляма, наблюдава пищното възкачване на престола на Мохамедшах III „с майка си и жена си, с тях на коне 10 хил. човека и 50 хил. пешаци, 200 слона, снабдени със златни доспехи. Пред султана вървят 300 тръбачи, 100 камили с литаври и 300 палячовци“. Колкото и да отличава Индия от Русия Никитин не пропуска да отбележи приликите между двете страни „Тази земя е многолюдна, селските хора са много бедни, а болярите богати и разкошни“.

Изморен от близо тригодишното обикаляне из Индия през януари 1474 г. се качва отново на търговски кораб за Ормуз. Поради буря, корабът се отклонява на югозапад и е отнесен до сомалийските брегове, а след това преминава покрай югоизточните и източните брегове на Арабския полуостров и след почти тримесечно плаване пристига в Ормуз. Там Никитин се задържа 20 дни, след което продължава на северозапад през планинските области на Иран. Преминава през Тебриз, пресича Арменската планинска земя и в началото на октомври 1474 г. се добира до брега на Черно море при Трапезунд. Пресича с кораб Черно море и на 5 ноември 1474 г. достига до Крим, където презимува. През пролетта на 1475 г., заедно с няколко други търговци се отправя в последния си преход към родината. Преминава през Литовското княжество и тръгва към родния си град Твер, но умира преди да достигне Смоленск.

Остават неговите „тетрадки“ – „Хожение за три моря 1466 – 1472“ (посл. изд. 1960) – географски паметник, отличаващ се от всичко, което било написано за Индия от европейците през XV и XVI век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 1986 г. Т. 1, Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982, стр. 237 – 240
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 330 – 333