Афанасий Селишчев

Афанасий Селишчев
Афанасий Селищев
	Афанасий Селишчев Афанасий Селищев
руски езиковед славист
	Гробът на Афанасий Селишчев на Даниловското гробище в Москва
Роден	11 януари 1886 г. (стар стил) Волово, Руска империя
Починал	6 декември 1942 г. (56 г.) Москва, Съюз на съветските социалистически републики
Погребан	Русия
Учил в	Казански университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Иркутски университет; (1918 – 1920),; Казански университет; (1920 – 1921),; Московски университет; (1921 – 1931),; Московски институт за философия, литература и история,; Московски педагогически държавен университет

Афанасий Матвеевич Селишчев (на руски: Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Афанасий Селишчев е роден на 11/23 януари 1886 година в село Волово, Орловска губерния. Завършва Историко-филологическия факултет на Казанския университет през 1911 г.^[1]

Преподава в Иркутския (1918 – 1920), Казанския (1920 – 1921) и Московския университет от 1921 г.^[1] През 1931 – 1933 г. работи в кратко съществувалия Научен институт по езикознание, Москва при Министерството на просветата, създаден от опонентите на маризма. В началото на 1934 г. е арестуван по делото на славистите и е изпратен на заточение. През 1937 г. се връща в Москва и става професор в Московския институт за философия, литература и история и в Московския педагогически държавен университет.

Селишчев е член-кореспондент на Фино-угърското общество в Хелзинки (1926), на Академията на науките на СССР (1929) и на Българската академия на науките (1930).^[1]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика.

Смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Самуил Бернщейн възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.^[2] В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.^[3] Член е на Македонския научен институт в София.

Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след Октомврийската революция: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други; преиздаден, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в 2 части (1951 – 1952), която е сред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност на учебник, преиздадена през 2001 и 2006 г.^[1]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Введение в сравнительную грамматику славянских языков. Казань, 1914, Вып. 1, 123 с.
Очерки по македонской диалектологии. Казань, 1918, Т.1. 284 с.
Диалектологический очерк Сибири. Иркутск, 1920, Вып. 1, 297 с.
Язык революционной эпохи. Из наблюдений над русским языком последних лет (1917 – 1926). Москва, 1928, 248 с.
Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, 1929, 439 с.
Славянское население в Албании. София, 1931, 352 с.
Македонская диалектология и сербские лингвисты. София, 1935, 101 с.
Славянское языкознание. Т.1. Западнославянские языки: Учеб. пособие. Москва, 1941, 468 с.
Старославянский язык. В 2-х ч.: Учеб пособие. Москва: Учпедгиз, 1951, 1952
- Ч.1: Введение. Фонетика. 1951, 336 с.
- Ч.2: Тексты. Словарь. Очерки морфологии. 1951, 206 с.
Избранные труды. Москва, 1968.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бернштейн, Самуил. А. М. Селищев – славист-балканист. Москва, Наука, 1987.
Ашнин Ф. Д., Алпатов В. М.. „Дело славистов“: 30-е годы. Москва, Наследие, 1994.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.
↑ С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела – казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернщейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.
↑ Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580 – 581.

[ЕПК2_248-1] а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.

[2] С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела – казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернщейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.

[3] Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580 – 581.

[1]

[2]

[3]