Афанасий Шчапов
| Афанасий Шчапов Афанасий Щапов | |
| руски историк | |
 | |
| Роден |
5 октомври 1831 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 27 февруари 1876 г. (стар стил)
|
| Погребан | Иркутск, Русия |
| Афанасий Шчапов в Общомедия | |
Афана̀сий Проко̀пиевич Шча̀пов (на руски: Афанасий Прокопьевич Щапов) е руски историк, антрополог и общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Афанасий Шчапов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1831 година в Анга, Иркутска губерния, в семейството на селския клисар и съпругата му бурятка. През 1841 година е изпратен с държавна стипендия в духовно училище в Иркутск, където през 1852 година завършва местната семинария. Отново с държавна стипендия отива в Казанската духовна академия, която завършва през 1857 година и където остава като преподавател по църковна история, като работи главно в областта на историята на старообредството и връзката му със социалното и политическо развитие на Русия. През 1861 година става професор по руска история в Казанския университет по препоръка на преместилия се в Москва дотогавашен професор Нил Попов. Там подготвя лекционен курс за руската колонизация на изток.[1]
На 16 април 1861 година Шчапов произнася емоционална реч на погребението на селяните, избити при Безденските вълнения, предизвикани от реформите по премахване на крепостничеството. В резултат на това е арестуван и отведен в Санкт Петербург. По време на следствието развива възгледите си за реформиране на земствата, които привличат вниманието на вътрешния министър Пьотър Валуев. С негово съдействие той е помилван и е назначен за чиновник във вътрешното министерство, където трябва да се занимава с въпросите на старообреството, но скоро е уволнен за лоша дисциплина. Лишен от преподавателски права, Афанасий Шчапов остава в Санкт Петербург и с помощта на Григорий Елисеев и Виктор Григорович започва да публикува в издания като „Отечествение записки“, „Дело“ и „Век“.[1]
През 1862 година Шчапов се жени за учителката Олга Жемчужникова, двамата нямат деца. Малко след това отново е арестуван във връзка с политическия процес срещу лондонската емигрантска група около Александър Херцен, но е оправдан. Въпреки това възгледите му за разширяване на местното самоуправление го правят политически подозрителен за власитте и през 1864 година е заточен в родното си село, а малко по-късно в Иркутск. През 1965 година отново е арестуван и разследван за връзки с повлияното от него движение на Сибирското областничество, но пак е освободен.[1]
В Иркутск Афанасий Шчапов продължава журналистическата си дейност и се включва активно в местното географско дружество. През 1866 година се включва в експедицията на Инокентий Лопатин в Туруханския край и прави етнографски изследвания на местните жители – остяци, самоеди, тунгуси, долгани и други.[2]
Още в Казан Шчапов се заразява със сифилис, а в Иркутск развива и алкохолизъм. Заради утежненото си състояние от сифилиса, през 1872 година съпругата му трябва да напусне работата си, което се отразява тежко на материалното им състояние. През 1874 година тя умира, а Шчапов продължава да се издържа главно с нередовни помощи от литературни организации.[3]
Афанасий Шчапов умира от туберкулоза на 10 март (27 февруари стар стил) 1876 година в Иркутск.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Сербов, Н. Щапов, Афанасий Прокопьевич // Русский биографический словарь А. А. Половцова. Уикиизточник, 2015. Посетен на 2022-11-01. (на руски)
- ↑ Лопатин, Иннокентий. Дневник Туруханской экспедиции 1866 года // Записки Императорского Русского Географического Общества 28 (2). 1897. с. 1 – 191. (на руски)
- ↑ Тесля, А. А. Русская судьба // Гефтер. 2016. (на руски)
|
