Афганистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 17:51, 2 юни 2019 на Vodenbot (беседа | приноси) (Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang))
Ислямска република Афганистан
на дари: جمهوری اسلامی افغانستان
на пущунски: د أفغانستان اسلامي جمهوریت
      
Химн: ملی سرود
Местоположение на Афганистан
Местоположение на Афганистан
География и население
Площ652 230[1] km²
(на 40-то място)
СтолицаКабул
Най-голям градКабул
Официален езикпущу, дари
Религияислям
Население (2016)33,332,025
(на 40-то място)
Гъстота на нас.57,4 души/km²
Управление
Форма
ПрезидентАшраф Гани
ВицепрезидентАбдул Рашид Достум
История
Независимост
– призната
от Великобритания
8 август 1919
Икономика
БВП (ППС, 2009)$ 14,483 млрд
(на 117-то място)
БВП на човек (ППС)501$[2]
ВалутаАфганистански афган (AFN)
Други данни
Часова зонаUTC+4.30
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.af
Телефонен код93
ITU префиксFG
Официален сайтalemarahenglish.af
Афганистан в Общомедия

Ислямска република Афганистан (на пущунски: د أفغانستان اسلامي جمهوریت; на дари: جمهوری اسلامی أفغانستان) е държава в Централна Азия без излаз на море. Столицата е Кабул. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи.

Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр.[3] Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр.[4] Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент,[5] Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете[6] и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха.[3][4] Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.[7]

Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г.[8][9][10] В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя.[11] След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан.[12] Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини.[13] През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам.[14] През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.[15]

Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище.[16] Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като Хакани и Хезби Ислами[17] активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните,[18] който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според ООН бунтовниците са отговорни за 75% от цивилните жертви през 2010 и 80% през 2011 г.[19][20]

Наименование

Името Афганистан на персийски означава „земя на афганците“,[21] който произхожда от етнонима „афган“. В исторически план това название се използва за обозначаване на пущуните, най-голямата етническа група в страната.[22] То се споменава като абган през IV век от сасанидите[23] и като авагана през VI век от индийския астроном Варахамихира.[22] Народ с названието „афганци“ се споменава няколко пъти в географската книга Худуд ал-Алам от X век, например при описанието на село в региона: „Саул е приятно планинско селище. В него живеят афгани.“[24]

Абу Райхан ал-Бируни описва афганите през XI век като племена, живеещи в планините на запад от река Инд, по-точно Сюлеймановите планини.[25] Ибн Батута посещава афганските земи през 1333 година, като за пътешествието си пише: „Пътувахме до Кабул, някога огромен град, днес село, населявано от персийско племе с названието афгани. Те управляват планини и дефилета, силни са и се занимават с разбойничество. Тяхната основна планина е Кух Сулайман“.[26]

През 16 век персийският историк Фирища изучава задълбочено афганите. Той пише:

Мъжете от Кабул и Хилж също си заминаха; и когато бяха разпитвани за мюсюлманите в Кохистан (планините) и как стоят нещата там, те отговаряха – „Не го наричайте Кохистан, наричайте го Афганистан, защото там няма нищо друго освен афганци и смут“. И поради тази причина обитателите на тази страна я наричат на родния си език Афганистан, а себе си – афгани.

[27]

Втората част от названието на държавата е авестийската наставка – стан, присъща за много страни от региона и означаваща „място“. Моголският император Захиредин Бабур използва названието Афганистан в своите писания през XVI век, имайки предвид традиционното пущунско землище между Хиндукуш и река Инд.[28] През 1857 г. в своя рецензия Фридрих Енгелс описва Афганистан като:

обширна страна в Азия...простираща се между Персия и Индиите от в едната посока, и от Хиндукуш до Индийския океан в другата. Част от нея са персийските провинции Хорасан и Кухистан, а също и Херат, Белуджистан, Кашмир, Синд, и значителна част от Пенджаб. Най-големите градове са столицата Кабул, Газни, Пешавар и Кандахар.

[29]

Държавата е призната като суверенна и независима под името Афганистан през 1919 година след договора от Равалпинди.[30]

География

Разположение и топография

Физическа карта на Афганистан

С площ 647 500 km² Афганистан е десетата по големина държава в Азия и четиридесета в света. Разположена във вътрешността на Азия, страната няма излаз на море. Обикновено е причислявана към региона Южна Азия,[5][31][32][33][34] в по-редки случаи – към Централна Азия.[35] Афганистан е смятан също за част от Ислямския свят и Широкия Близък изток.

Афганистан е разположен между 29° и 39° северна ширина и между 60° и 75° източна дължина. Граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, има и малка обща граница с Китай на североизток.

Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. На североизток се намира Хиндукуш, където е и най-високата точка в страната, разположеният на границата с Пакистан връх Ношак (7492 m). На север от Хиндукуш в границите на Афганистан влизат южните части на Памир, а на юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни.

Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.

Климат

В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 °C, а на надморска височина между 2500 и 4000 m е –10 °C. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 °C, но на места понякога се понижава до –30 °C. На височина над 3000 m снегът се задържа в продължение на 6 – 8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата, но те не са равномерни.

Флора и фауна

Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400 m – вечнозелен дъб, от 3300 – 3400 m – бор, бяла ела, хималайски кедър.

Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните – вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите – костенурки, змии.

История

Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани,[36] страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света.

В началото на историческата епоха страната е населявана от индоевропейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.

Държавно устройство

Конституцията от 2003 година определя Афганистан като ислямска република с разделение на властите на три – изпълнителна, законодателна и съдебна. Изпълнителната власт се осъществява от президент, пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация.

Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара се състои от 102 представители – 1/3 назначени от президента, 1/3 – от провинциалните съвети и 1/3 – от районните съвети.

Корупцията е огромен проблем за държавната администрация. Неправителствената организация Транспаренси Интернешънъл определя Афганистан като третата най-корумпирана държава в света. Службата по наркотиците и престъпността към ООН публикува доклад през 2010 година, според който 23% от БВП на страната се генерира от подкупи. Редица министерства злоупотребяват със своите средства, и много високопоставени членове на правителството източват стотици милиони долари държавни финанси, най-вече през Кабул Банк. Съединените щати заплашват да спрат помощите си за страната, ако корупцията не бъде намалена.

Административно деление

Афганистан е административно разделена на 34 провинции (велаяти), като всяка провинция има своя столица и е разделена на няколко района.

Провинциите са:

Население

Бузкаши е традиционен конен спорт, широко практикуван от пущуните, таджиките и хазарейците в Афганистан.

В Афганистан през 2007 година населението е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Етническия състав е следния: 40 % – пущуни, 30 % – таджики, 9 % – хазарейци, 9 % – узбеки, 3,5 % – аймаки, 2,5 % – туркмени, 2 % – белуджи и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100 – 120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазари Шариф и Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) – диалект на персийския език.

Езици

Дари и Пущу са официалните езици в Афганистан, което прави двуезичието разпространено. И двата езика са идноевропейски от семейството на иранските езици. Персийският е престижен език и е основният начин за комуникация между различните етноси, запазвайки статуса си на лингва франка. Персийският е майчиният език на много афганистански етноси като таджиките, хазарейците и аймаките. Пущу е майчиният език на пущуните, въпреки че много пущуни използват персийски и много не-пущуни мога да говорят на пущу.

Други езици като узбекски, арабски, туркменски, белуджки, пашайски и нуристанските езици (ашкун, кати, прасун, трегами и вайгали) се използват като майчин език от малцинствени групи из цялата страна и имат официален статус в районите, в които се говорят от мнозинството. Други езици са памирски (шугнано-рушански, мунджански, ишкашимски и вахански), брауи, хиндко и киргизки. Много афганистанци могат да говорят на урду, панджабски, хинди, английски и други езици.

Религия

Над 99% от населението са мюсюлмани като 80 – 85% са сунити, 15 – 19% шиити и 1% други. До 1890-те района около Нуристан е наричан Кафиристан (земята на кафирите), заради местното население: нуристанците, етнос практикуващ анимизъм, политеизъм и шаманизъм. Освен мюсюлманите има и хиляди сикхи и индуисти, които живеят в големите градове. В миналото е имало малко еврейско общество, което емигрира в Израел и Съединените щати през края на миналия век и момента в Афганистан има само един евреин – Заблон Симинтов. Има малък брой привърженици на зороастризма.

Афганистан е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание.[37]

Икономика

Афганистан е една от най-изостаналите и бедни страни в света. Брутният вътрешен продукт е около 11,7 милиарда долара или 416 долара на човек от населението (2008; по номинална стойност). Стопанският живот е силно засегнат от съветската окупация и последвалите продължителни конфликти, но след 2001 година се наблюдава известна стабилизация.[38] Тя се дължи на прекратяването на военните действия, завръщането в страната на около 4 милиона бежанци и притока на външно финансиране, най-вече в инфраструктурни проекти.

Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.

Образование

Образованието в страната включва средно и висше образование, които се контролират от министерството на образованието и министерството на висшето образование. Образователната система на държавата е разрушена вследствие на десетилетията война, но започва да се възстановява след като Хамид Карзай идва на власт през 2001 г. Над 5 000 училища са построени или обновени и над 100 000 учители са обучени и назначени. Според статистиката през 2011 г. над седем милиона ученици и студенти са записани в учебните заведения.

Към 2011 г. около 82 000 студенти са записани в различните университети в цялата страна. Университетът в Кабул отваря отново врати през 2002 г. за студенти от двата пола. През 2006 г. в Кабул е основан Американския университет в Афганистан. Столицата Кабул служи за учебния център на Афганистан, като повечето от най-добрите учебни заведения се намират там. По-големи университети извън Кабул включват Кадахарския университет на юг, Хератския университет на северозапад, Балхския университет на север, Нангахарския и Хосткия университет в източите зони, както и редица други. Националната военна академия на Афганистан е посветена на създаването на кадри за въоръжените сили на държавата. Съединените щати строят шест факултета по образованието и пет тренировъчни колежа за провинциални учители, две големи средни училища в Кабул и едно в Джелалабад.

Нивото на грамотност за цялата страна е ниско, около 28%. Женската грамотност е около 10%. През 2010 г. САЩ започва да открива редица учебни центрове Линкълн в Афганистан. Те са създадени, за да служат като програмни платформи, предлагащи уроци по английски, библиотеки, интернет връзка, образователни и други консултантски услуги. Целта на програмата е да се достигне бройката от поне 4 000 афганистанци за месец на определено място. Задължителни курсове по грамотност също са представени и на армията и полицията.

Външни препратки

Бележки

  1. CIA World Factbook
  2. www.imf.org
  3. а б The Afghans – Their History and Culture // Center for Applied Linguistics, 30 юни 2002. Посетен на 10 септември 2010.
  4. а б Griffin, Luke. The Pre-Islamic Period // Afghanistan Country Study. Illinois Institute of Technology, 14 януари 2002. Посетен на 14 октомври 2010.
  5. а б Afghanistan country profile // BBC News, 12 януари 2012. Посетен на 19 май 2012.
  6. Baxter, Craig. Chapter 1. Historical Setting // Library of Congress Country Studies on Afghanistan, 1997. Посетен на 24 юни 2010.
  7. Kingdoms of South Asia – Afghanistan in Far East Kingdoms: Persia and the East // The History Files. Посетен на 24 юни 2010.
  8. Last Afghan empire // Louis Dupree, Nancy Hatch Dupree and others. Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 22 август 2010.
  9. D. Balland. Afghanistan x. Political History // Encyclopædia Iranica. Encyclopædia Iranica Online. Columbia University, 2010.
  10. M. Longworth Dames, G. Morgenstierne, and R. Ghirshman. AFGHĀNISTĀN // Encyclopaedia of Islam. CD-ROM Edition v. 1.0. Leiden, The Netherlands, Koninklijke Brill NV, 1999.
  11. Western Powers and the Great Game // Center for Applied Linguistics, 30 юни 2002. Посетен на 14 октомври 2010.
  12. President Dwight D. Eisenhower inspects the honor guard upon arr at Bagram Airport // Meridian.org. Посетен на 6 май 2012.
  13. UNICEF, Land-mines: A deadly inheritance
  14. Afghanistan // Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs. Посетен на 1 декември 2011.
  15. United Nations Security Council (PDF) // United Nations. Naval Postgraduate Schoo], 5 декември 2001. Посетен на 6 октомври 2010.
  16. Olson, Parmy. The World's Most Dangerous Countries // Форбс, 14 януари 2010. Посетен на 26 февруари 2012.
  17. Pakistan/Afghanistan // Gulf-times.com, 27 февруари 2012. Посетен на 6 май 2012.
  18. U.S. blames Pakistan agency in Kabul attack // Reuters, 22 септември 2011. Посетен на 22 септември 2011. (на английски)
  19. Citing rising death toll, UN urges better protection of Afghan civilians // United Nations Assistance Mission in Afghanistan. 9 март 2011. (на английски)
  20. Haddon, Katherine. Afghanistan marks 10 years since war started // AFP, 6 октомври 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
  21. Banting, Erinn. Afghanistan: The land. Crabtree Publishing Company, 2003. ISBN 0-7787-9335-4. с. 4 – 32. Посетен на 22 август 2010.
  22. а б Ch. M. Kieffer. Afghan // Encyclopædia Iranica. Encyclopædia Iranica Online. Columbia University, 15 декември 1983.
  23. History of Afghanistan // Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 22 ноември 2010.
  24. Vogelsang, Willem. The Afghans. Wiley-Blackwell, 2002. ISBN 0-631-19841-5. с. 18 – 382. Посетен на 22 август 2010.
  25. Morgenstierne, G. AFGHĀN // Encyclopaedia of Islam. CD-ROM Edition v. 1.0. Leiden, The Netherlands, Koninklijke Brill NV, 1999.
  26. Travels in Asia and Africa, 1325 – 1354. reprint, illustrated. Routledge, 2004. ISBN 0-415-34473-5-416. Посетен на 10 септември 2010. (на английски)
  27. Muhammad Qasim Hindu Shah. The History of India, Volume 6, chpt. 200, Translation of the Introduction to Firishta's History (p.8) // Sir H. M. Elliot. Packard Humanities Institute, 1560-16-20. Посетен на 22 август 2010. (на английски)
  28. Захиредин Бабур. Events Of The Year 910 // Бабурнама. Packard Humanities Institute, 1525. Посетен на 22 август 2010.
  29. Friedrich Engels. Afghanistan // Andy Blunden. The New American Cyclopaedia, Vol. I, 1857. Посетен на 25 август 2010. (на английски)
  30. M. Ali, „Afghanistan: The War of Independence, 1919“, Kabul [s.n.], 1960.
  31. Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings // UNdata, 26 април 2011. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 13 юли 2011. (на английски)
  32. Location: Southern Asia, north and west of Pakistan, east of Iran // The World Factbook. CIA. Посетен на 24 юни 2010. (на английски)
  33. South Asia // Web.worldbank.org, 2012. Посетен на 19 май 2012. (на английски)
  34. U.S. maps // Pubs.usgs.gov, 2012. Посетен на 19 май 2012. (на английски)
  35. Afghanistan // Encyclopædia Britannica. Архивиран от оригинала на 25 февруари 2010. Посетен на 17 март 2010. (на английски)
  36. Encyclopædia Britannica. Aḥmad Shāh Durrānī // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 19 февруари 2010.
  37. The seven countries where the state can execute you for being atheist // www.washingtonpost.com. The Washington Post, 10 декември 2012.
  38. Poverty Reduction – Poverty in Afghanistan // Web.worldbank.org. Посетен на 29 декември 2009.