Афера „Шарл–Жан“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аферата „Шарл–Жан“ е политически скандал в България, предизвикан от публикация във вестник „Мир“ от март 1906 година с твърдения за мащабни злоупотреби на министър-председателя генерал Рачо Петров и военния министър генерал Михаил Савов при поръчките на муниции от Австро-Унгария по време на кризата в българо-турските отношения от лятото на 1903.

Печатният орган на Народната партия атакува двамата ключови министри от стамболовисткото правителство с разкритието, че са издействали закупуването на няколко милиона патрона от унгарската фирма „Манфред Вайс“, пренебрегвайки по-ниската оферта на фирмата „Келер“, която е спечелила търг на военното министерство. Поръчката е направена през август 1903 година с постановление на Рачо Петров и допълнена по настояване на Савов месец по-късно. Аргументът им за заобикалянето на обичайните процедури е, че военна заплаха от Османската империя в разгара на Илинденско-Преображенското въстание е налагала спешно попълване на арсенала, а „Манфред Вайс“ е обещала незабавна доставка, за разлика от своите конкуренти. Впоследствие фирмата успява да изпълни навреме само част от задълженията си, а от писмо на нейния представител в София излиза, че за сключването на сделката българският министър-председател получава 75 000 лева, военният министър – 50 000, а началникът на артилерията генерал Бончо Балабанов – 40 000. В кореспонденцията на фирмата генерал Петров е наречен конспиративно „Шарл“, а генерал Савов – „Жан“, откъдето аферата получава името си.[1]

Засегнатите генерали завеждат дело за клевета и осъждат на затвор редактора на „Мир“ Васил Христов[2], но негативната обществена реакция след разкритията налага преустройство на правителството, оставка на Рачо Петров през октомври 1906 и на Савов няколко месеца по-късно.[3] Изпитателната комисия, създадена през 1910 година от новото парламентарно мнозинство, включва доказателствата по аферата в своя доклад за злоупотребите на стамболовисткото управление и обвинява Савов и Петров в закононарушения за лична изгода, но основният свидетел Илия Киселов (софийският представител на „Манфред Вайс“) се отказва от показанията си.[1] Съдебният процес срещу стамболовистите е прекратен в резултат на политически договорки скоро след началото си през 1914 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гърдев, Борислав. Аферата „Шарл-Жан“ и е пример за брилянтна корупционна схема (посетен на 1 февруари 2015)
  2. а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало Архив на оригинала от 2015-02-02 в Wayback Machine.. Т. 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 235 (посетен на 1 февруари 2015)
  3. Марков, Георги и др. История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). София, „Знание“, 2009. ISBN 978-954-621-240-5. Стр. 103