Афотична зона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скална диаграма на слоевете на пелагичната зона.

Афотичната зона (от гръцки: ἀ + φωτός – „без светлина“) е частта вода от водоем (езеро или океан), до която не достига светлина. Формално се определя като дълбочината, отвъд която прониква по-малко от 1% слънчева светлина. Следователно, биолуминесценцията е единственият източник на светлина в тази зона. По-голямата част от храна в тази зона идва от потъващи мъртви организми към дъното на водоема от по-горните слоеве води. Афотичната зона е характерна за открито море, но може да присъства и в дълбоководни континентални водоеми, като например езерото Байкал.

Дълбочината на афотичната зона зависи от мътността на водата и сезона. Тя се намира под еуфотичната зона – най-горният слой вода на даден водоем, който е осветяван директно от слънчевата светлина. В сравнение с еуфотичната зона, афотичната е изключително бедна, както като биомаса, така и като биоразнообразие. Формите на живот са главно хищници и детритофаги. Все пак, през 2005 г. край бреговете на Мексико е открита зелена сярна бактерия в дълбоководните хидротермални общества, която е способна на фотосинтеза без слънчеви лъчи, усвоявайки слабото светене на други същества.[1][2].

В зависимост от това как е дефинирана афотичната зона, тя може да започва на дълбочина от около 200 m и да се разпростира чак до океанското дъно.[3][4][5] Температурите могат да варират грубо в граници от 0 °C до 6 °C. Необикновени и уникални организми обитават този простор от непрогледно тъмна вода, като например: гигантски калмари, морски дяволи, Vampyroteuthis infernalis и Saccopharyngiforms.

Афотичната зона допълнително може да се раздели на още зони: батиална зона, абисална зона и хадална зона.[6] Батиалната се разпростира от 200 m до 2000 m,[6][7] абисалната – от 2000 m до 6000 m,[6] а хадалната от – 6000 m до океанското дъно.[6] Организмите в тези зони са способни да живеят в пълен мрак.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beatty J.T., Overmann J., Lince M.T., Manske A.K., Lang A.S., Blankenship R.E., Van Dover C.L., Martinson T.A., Plumley F.G.. An obligately photosynthetic bacterial anaerobe from a deep-sea hydrothermal vent. // Proc. Natl Acad. Sci. USA 102 (26). 2005. с. 9306 – 10.
  2. Неожиданное открытие биологов: фотосинтез в природе возможен без Солнца. // membrana, 21 юни 2005-06-21. Посетен на 7 юни 2012.
  3. The living ocean: understanding and protecting marine biodiversity. Washington, D.C., Island Press, 1999. ISBN 1-55963-678-5. с. 56 – 57.
  4. Kunich, John C.. Killing our oceans: dealing with the mass extinction of marine life. Westport, CT, Praeger Publishers, 2006. ISBN 978-0-275-98878-4. с. 8 – 9.
  5. Williams, Linda Meyer. Earth science demystified. London, McGraw-Hill, 2004. ISBN 0-07-143499-2. с. 287.
  6. а б в г Pinet, Paul R.. Invitation to Oceanography. Jones & Bartlett Publishers. ISBN 0-7637-5993-7. с. 294.
  7. Freiwald, Andre. Cold-Water Corals and Ecosystems (Erlangen Earth Conference Series) (Erlangen Earth Conference Series). Springer. ISBN 978-3-540-24136-2. с. 980.