Африкански дървесни усойници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Африкански дървесни усойници
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
подсемейство:Viperinae
род:Африкански дървесни усойници (Atheris)
Научно наименование
Cope, 1862
Африкански дървесни усойници в Общомедия
[ редактиране ]

Африканските дървесни усойници[1] (Atheris) са род отровни змии, които се срещат само в Африка, с изключение на Южна Африка.[2][2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видовете от този род са сравнително малки по размер. Възрастните екземпляри достигат на дължина до около 40 cm (A. katangensis), като най-дълги са A. squamigera, които достигат до максимум 78 cm.[3] Мъжките екземпляри имат по-малка дължина, отколкото женските.

Специфичното за този род змии е, че всички видове имат широка и триъгълна глава, която е ясно отделена от врата. Също така, те имат широка муцуна и сравнително големи очи с елиптични зеници. Главата им е покрита с малки и гладки, застъпващи се люспи. Тялото е тънко и леко сплеснато. Опашката е силна и може да придържа тялото, докато змията се провесва от някой клон или клонка.[4]

Окраската на африканските дървесни усойници е много разнообразна. Особено променливо и голямо е разнообразието от цветове при видовете A. ceratophora и A. squamigera. Обикновено опашката е в по-тъмни цветове, отколкото тялото.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Африканските дървесни усойници са разпространени в цяла Африка с изключение на нейните южни части. Обитават дъждовните гори и най-вече районите отдалечени от човешка дейност. Някои от видовете са застрашени поради разрушаването на местообитанията им.[3]

Всички видове живеят по дърветата, въпреки че понякога могат да бъдат забелязани на или в близост до земята.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Видовете от този род са активни главно през нощта. Хранят се с малки земноводни, гущери, гризачи, птици и дори други змии.[5] Обикновено жертвата е атакувана от висяща позиция, и когато се поддаде на отровата бива погълната.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Чифтосването става в периода септември – ноември. Женските раждат малките си през март и април. След втората година настъпва полова зрялост. Продължителността на живота им е около 10 години.

Отрова[редактиране | редактиране на кода]

Не се знае много за тяхната отрова, с изключение на това, че тя е силно хемотоксична, причинява болка, подуване и проблеми с кръвосъсирването.[3] Тяхната отрова е била смятана за по-слабо токсична от тази на много други видове, поради по-редките случаи на ухапвания.[5] Понастоящем има редица докладвания за ухапвания, довели до тежки кръвоизливи[6][7][8], и само един с фатален край.[5]

Противоотрова не съществува.[3] Противоотровата, която е предназначена за ухапвания от други видове има незначителен ефект, въпреки че се съобщава за противоотрова за рода Ефи (Echis), която е била използвана успешно в случай на ухапване от A. squamigera.[5]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Видове[2][9] Автор[2] Географски ареал[2] Снимка
A. anisolepis Mocquard, 1887 Западна Централна Африка: Габон, Конго, Западна Демократична република Конго, Северна Ангола.
A. ceratophora Werner, 1895 Усамбара и Танзания.
A. chlorechis (Pel, 1851) Западна Африка, включително Гвинея-Бисау, Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин, някои части на Нигерия, Камерун, Екваториална Гвинея и Габон.
A. desaixi Ashe, 1968 Кения: в горите на Чука, югоизточните части на планината Кения
A. hispida Laurent, 1955 Централна Африка: Демократична република Конго, Югозападна Уганда, Западна Кения.
A. katangensis Witte, 1953 Някои части на Национален Парк Upemba, Катанга в Източна Демократична република Конго.
A. mabuensis Branch & Bayliss, 2009 [10] В планините Мабу и Намули, Северен Мозамбик
A. matildae Menegon, Davenport & Howell, 2011 Югозападна Танзания
A. nitschei Tornier, 1902 Централна Африка: от Източна Демократична република Конго, Уганда и Западна Танзания на югозапад до Северни Малави и Северна Замбия.
A. squamigera (Hallowell, 1854) Западна и Централна Африка: Кот д'Ивоар и Гана, на изток през Южна Нигерия до Камерун, Южна Централноафриканска република, Габон, Конго, Демократична република Конго, Северна Ангола, Уганда, Танзания, Западна Кения и остров Биоко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини // www.eu-wildlifetrade.org. Посетен на 6 март 2013.
  2. ↑ а б в г д McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume)
  3. ↑ а б в г Spawls S, Branch B. 1995. The Dangerous Snakes of Africa. Ralph Curtis Books. Dubai: Oriental Press. 192 pp. ISBN 0-88359-029-8.
  4. ↑ Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
  5. ↑ а б в г Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2
  6. ↑ Mebs D, Holada K, Kornalík F, et al. Severe coagulopathy after a bite of a green bush viper (Atheris squamiger): case report and biochemical analysis of the venom // Toxicon 36 (10). Октомври 1998. DOI:10.1016/S0041-0101(98)00008-7. с. 1333 – 40.
  7. ↑ Top LJ, Tulleken JE, Ligtenberg JJM, Meertens JHJM, van der Werf TS, Zijlstra JG. Serious envenomation after a snakebite by a Western bush viper (Atheris chlorechis) in the Netherlands: a case report (PDF) // Neth J Med 64 (5). 2006. с. 153 – 6.[неработеща препратка]
  8. ↑ Bitten by a Sedge Viper! at VenomousReptiles.org. Посетен на 2 август 2007
  9. ↑ Atheris Cope, 1862 // ITIS. Посетен на 13 юли 2006.
  10. ↑ Branch WR, Bayliss J. A new species of Atheris (Serpentes: Viperidae) from northern Mozambique // Zootaxa 2113. 2009. с. 41 – 54.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bonaparte CL. On the Lorine genus of Parrots, Eclectus, with the description of a new species, Eclectus cornelia // Proceedings of the Zoological Society of London 17. 1849. с. 142 – 6[145, footnote].
  • Broadley DG. A review of the tribe Atherini (Serpentes: Viperidae), with the descriptions of two new genera // African Journal of Herpetology 45 (2). 1996. DOI:10.1080/21564574.1996.9649964. с. 40 – 8.
  • Cope ED. Notes upon some reptiles of the Old World // Proceedings of the Academy of Natural Science of Philadelphia 14. 1862. с. 337 – 344 [343 – 4].
  • Freed P. Atheris chlorechis (West African bush viper) // Herpetological Review 17 (2). Society for the Study of Amphibians and Reptiles, 1986. с. ß47 – 8.
  • Günther ACLG. On new species of snakes in the collection of the British Museum // Annals and Magazine of Natural History 11 (3). London, 1863. с. 20 – 5 [25].
  • Lanoie L, Branch W. Atheris squamiger: fatal envenomation // Journal of the Herpetological Association of Africa 39. Stellenbosch, 1991. с. 29.
  • Love W. Bush vipers (Atheris): Experiences in breeding and maintenance // Vivarium 1 (3). 1988. с. 22 – 5.
  • Pareti KS. Cannibalism in a captive West African bush viper (Atheris chloroechis) // Herpetological Review 25 (1). Society for the Study of Amphibians and Reptiles, 1994. с. 17.
  • Pitman CRS. A Guide to the Snakes of Uganda. London, Codicote, Wheldon & Wesley, 1974. ISBN 0-85486-020-7.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Африкански_дървесни_усойници&oldid=10988122“.