Африка
- Тази статия е за континента. За римската провинция вижте Африка (римска провинция).
Африка | |
Площ | 30,370,000 km² |
---|---|
Население | 1,225,080,510 души |
Гъстота | 36.4 души/km² |
Държави | 54 |
Зав. територии | 7 |
Езици | 1250-3000 езика включително арабски, оромо, хауса и други |
Градове | Кайро, Лагос, Киншаса, Йоханесбург, Хартум и други |
Часова зона | UTC-1 до UTC+4 |
Африка в Общомедия |
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 млн. мили²) (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята, а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.
Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.
Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.
Етимология
Древните римляни я наричали Africa terra – земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското africa, слънчев.
География
Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад в Тунис – 37°21′ с.ш., най-южната – нос Иглен нос в Република Южна Африка – 34°51′15″ ю.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия – 89°31′66″ и.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо.
На континента са разположени 63 политически територии, от които 54 независими държави. Най-голямата е Алжир – 10-та в света, следвана от Судан – 16-та в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк – Гамбия.
Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона:
- Северна Африка – пустинен и полупустинен регион, където се намират едни от най-големите държави на континента. Населението е предимно мюсюлманско и френскоговорящо.
- Западна Африка – с повече валежи от Северна Африка, смесено християнско и мюсюлманско население. Някои от най-западните страни (Сиера Леоне, Либерия) се отличават с много влажен климат.
- Източна Африка – разнообразна в езиково и религиозно отношение, по-скоро християнско население. Туризмът е добре застъпен в част от източноафриканските държави, най-вече Кения и Танзания.
- Южна Африка – предимно англоговорящо християнско население. Република Южна Африка е най-добре развитата страна на континента и е основна туристическа дестинация.
Релеф
По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна Африка и Югоизточна Африка.
Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток – Източноафриканската рифтова система от вулкани – тя се простира от Етиопия (Етиопско плато) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в Северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара, Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.
Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др.
Най-голямата пустиня на Земята е в Африка – Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. В резултат на тектоничното движение се е образувала т. нар. Източноафриканска рифтова долина, чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.
Води
Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан. На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя – Нил, дълга 6 671 km. Други големи реки са Конго (Заир), Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи и Убанги. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.
Разположено между ДР Конго, Бурунди, Танзания и Замбия е второто по дълбочина езеро на Земята – Танганика, дълбоко 1 470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу и Киву.
Климат
В Африка симетрично на екватора ca разположени 4 климатични пояса: екваториален, субекваториален, тропичен и субтропичен. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на екваториални гори, савани, полупустини, пустини.
Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света – Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големият полупустинен регион в света – Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата.
Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.
Флора, фауна и климат
В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента. Флората и фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека. Той е най-горещият континент. Валежите в Африка са разпределени много неравномерно.
Природни ресурси
Африка е богата на природни ресурси. Особено големи са запасите на различни минерални суровини.
Експлоатират се големите находища на нефт и газ в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на желязна руди в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища, злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Заирската котловина, на фосфорити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.
Екология и биоразнообразие
Африка има над 3000 резервата , със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка.
Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31% от пасищата в Африка и 19% от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90% от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90% от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65% от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата.
История
Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски.
През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.
До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия.
След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка – Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света – Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау.
Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните на Третия свят.
Около 3300 г. пр.н.е., историческите данни са изложени в Северна Африка с повишаването на грамотността във фараонските цивилизации на Древен Египет.
Един независим център на цивилизацията с търговските връзки към Финикия е създадена от финикийци от Тир върху северозападния африканския бряг в Картаген.
Европейското проучване на Африка започва с древните гърци и римляни. През 332 г. пр.н.е., Александър Велики е посрещнат като освободител в Перскийския окупиран Египет. Той основава Александрия в Египет, която се превръпща в просперираща столица на династията на Птолемеите след смъртта му.
След завладяването на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка от Римската империя, районът е интегриран икономически и културно в римската система. Настъпва Римско селище в съвременния Тунис и на други места по крайбрежието. Първият римски император роден в Северна Африка е Септимий Север. Роден е в днешна Либия, майка му е с корени от Италия и Рим.
Християнството се разпространява в тези области в ранна дата, от Юдея през Египет и извън границите на римския свят в Нубия.
В началото на 7 век, новосформираният Арабско ислямски халифат разширява дейността си в Египет, а след това в Северна Африка. За кратко местният берберски елит е интегриран в мюсюлманските арабски племена.
Ислямът се разпространява в Субсахарска Африка главно чрез търговски пътища и миграцията.
Ръст на търговията с роби
Робството отдавна се практикува в Африка. Между 7 и 20 век, арабската търговия с роби (известна също като робството на Изток) взима 18 милиона роби от Африка. Между 15-ти и 19 век (500 години), търговията на Атлантически роб се оценява на 7 – 12 милиона роби в Новия свят. Повече от 1 милион европейци са заловени от средиземноморски пирати и продадени като роби в Северна Африка между 16-ти и 19 век.
В Западна Африка спадът на търговията с роби причинява драматични икономически промени в местните политически общества. Между 1808 г. и 1860 г., британската западна африканска ескадрила иззема приблизително около 1600 кораби с роби и освобождава 150,000 африканци, които са на борда.
Действия се взимат и по отношение на африканските лидери, които отказват да се съгласят с британските договори с незаконната търговия. Например срещу "узурпирането на крал Лагос ", свален от власт през 1851 г., който е против робските договори, които са подписани с над 50 африкански владетели. Най-големите сили на Западна Африка), приемат различни начини за адаптиране към промяната. Асанте и Дахомей се концентрират върху развитието на „законната търговия“ във формата на палмово масло, какао, дървен материал и злато, формиращи основата на модерният търгови износ на Западна Африка.
Берлинска конференция
На конференцията в Берлин проведена през 1884 – 85 г. бе важно събитие в политическото бъдеще на африканските етнически групи. Тя бе свикана от крал Леополд 2 на Белгия и с участието на европейските сили, които имат претенции към африканските територии. Той иска да сложи край на надпреварата на европейските сили за Африка, като се съгласява на политическо разделение и сфери на влияние.
Вижте също
- Хронологична таблица за откриването и изследването на Африка (от древността до 1870 г.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Африка (1870 - 1890)
- Хронологична таблица за откриването и изследването на Африка (1890 - средата на XX в.)
Икономика
Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата. След деколонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война, и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.
Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.
Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави е туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.
Население
Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,[1] а между 1955 и 2009 то се е учетворило.[2] Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.[1] Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет (ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души).
Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер – 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава прираст от близо 40%, или 3,66% годишно нарастване на населението.[3] Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 – 30‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст – Ботсуана, Република Южна Африка, Есватини и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Есватини продължителността на живота е под 35 години.
Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.
В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.
Култура
Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.
Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка – районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха – планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афро-американска култура.
Религия
Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, вследствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.
Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.
Държави
Страните в Африка са 54 на брой.
Повечето от тях са били колонии на различни колониални империи. В някои от африканските страни все още се говори на езика на колониалистите. Техните граници са се променяли. Ето и няколко карти с техните изменения
-
Колониите на Африка през 1913: белгийски, френски, немски, великобритански, италиански, португалски и испански (в бяло са независимите държави)
-
Колониите на Африка през 1914
-
Анимирана карта на обявяването на независимост на колониите
(1950 – 1993)
Име на държавата или територията и знаме | Площ (km²) |
Население (2014 приблизително) |
Гъстота на населението (на km²) |
Столица |
---|---|---|---|---|
Източна Африка | ||||
Бурунди | 27,830 | 10,163,000 | 322.9 | Бужумбура |
Джибути | 23,000 | 864,618 | 22.4 | Джибути |
Еритрея | 121,320 | 6,340,000 | 46.5 | Асмара |
Етиопия | 1,127,127 | 86,613,986 | 75.6 | Адис Абеба |
Замбия | 752,614 | 15,092,666 | 15.7 | Лусака |
Кения | 582,650 | 44,360,000 | 66.0 | Найроби |
Коморски острови | 2,170 | 724,300 | 346.7 | Морони |
Мавриций | 2,0404 | 1,257,900 | Порт Луи | |
Мадагаскар | 587,040 | 20,696,070 | 35.1 | Антананариво |
Малави | 118,480 | 16,363,000 | 120.4 | Лилонгве |
Мейот (Франция) | 374 | 212,600 | 489.7 | Мамудзу |
Мозамбик | 801,590 | 23,700,715 | 27.0 | Мапуто |
Реюнион (Франция) | 2,512 | 820,136 | 296.2 | Сен Дьони |
Руанда | 26,338 | 10,537,222 | 397.6 | Кигали |
Сейшелски острови | 455 | 90,945 | 192.2 | Виктория |
Сомалия | 637,657 | 10,496,000 | 15.4 | Могадишу |
Танзания | 945,087 | 44,928,923 | 43.3 | Додома |
Уганда | 236,040 | 35,357,000 | 137.1 | Кампала |
Централна Африка | ||||
Ангола | 1 246 700 | 20 609 294 | 10,3 | Луанда |
Габон | 267 667 | 1 672 000 | 5,6 | Либревил |
Демократична република Конго | 2 345 410 | 67 514 000 | 29,2 | Киншаса |
Екваториална Гвинея | 28 051 | 1 622 000 | 22,6 | Малабо |
Камерун | 475 440 | 20 386 800 | 39,7 | Яунде |
Република Конго | 342 000 | 4 448 000 | 11,7 | Бразавил |
Сао Томе и Принсипи | 1 001 | 187 356 | 212,4 | Сао Томе |
Централноафриканска република | 622 984 | 4 616 000 | 7,2 | Банги |
Чад | 1 284 000 | 12 825 000 | 8,0 | Н'джамена |
Южен Судан | 619 745 | 11 296 000 | Джуба | |
Северна Африка | ||||
Алжир | 2 381 740 | 37 900 000 | 14,3 | Алжир |
Египет [4] | 1 002 450 | 83 600 000 | 82,9 | Кайро |
Западна Сахара | 266 000 | 567 000 | 1,5 | Ел Аюн |
Либия | 1 759 540 | 6 602 000 | 4,0 | Триполи |
Мароко | 446 550 | 33 077 100 | 78,0 | Рабат |
Судан | 1 861 484 | 37 077 100 | 16,4 | Хартум |
Тунис | 163 610 | 10 777 500 | 64,1 | Тунис |
Испански и португалски територии в Северна Африка: | ||||
Канарски острови (Испания)[5] | 7,492 | 1,694,477 (2001) | 226.2 | Главни градове: Лас Палмас де Гран Канария, Санта Круз де Тенерифе |
Мадейра (Португалия)[6] | 797 | 245,000 (2001) | 307.4 | Главен град: Фуншал |
Мелиля (Испания)[7] | 12 | 66,411 (2001) | 5,534.2 | |
Сеута (Испания)[8] | 20 | 71,505 (2001) | 3,575.2 | |
Южна Африка | ||||
Ботсвана | 600,3706[9] | Габороне 2,024,904 | ||
Зимбабве | 390,580 | 12,973,904 | 29.1 | Хараре |
Лесото | 30,355 | 2,074,000 | 70.2 | Масеру |
Намибия | 825,418 | 2,113,077 | 2.6 | Виндхук |
Република Южна Африка | 1,219,912 | 52,980,990 | 40.2 | Блумфонтейн, Кейп Таун, Претория[10] |
Есватини | 17,363 | 1,250,000 | 64.7 | Мбабане |
Западна Африка | ||||
Бенин | 112,620 | 10,323,000 | Порто Ново | |
Буркина Фасо | 274,200 | 17,322,796 | 57.4 | Уагадугу |
Гамбия | 11,300 | 1,849,000 | 157.7 | Банджул |
Гана | 239,460 | 24,658,823 | 99.5 | Акра |
Гвинея | 245,857 | 10,824,200 | 40.9 | Конакри |
Гвинея-Бисау | 36,120 | 1,704,000 | 42.5 | Бисау |
Кабо Верде | 4,033 | 490,875 | 107.3 | Прая |
Кот д'Ивоар | 322,460 | 23,202,000 | 63.9 | Абиджан,[11] Ямусукро |
Либерия | 111,370 | 4,294,000 | 30.9 | Монровия |
Мавритания | 1,030,700 | 3,460,040 | 3.0 | Нуакшот |
Мали | 1,240,000 | 15,302,000 | 10.2 | Бамако |
Нигер | 1,267,000 | 17,129,076 | 12.1 | Ниамей |
Нигерия | 923,768 | 173,615,000 | 161.5 | Абуджа |
Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Великобритания) |
410 | 14.4 | Главен град: Джеймстаун | |
Сенегал | 196,190 | 13,567,338 | 69.9 | Дакар |
Сиера Леоне | 71,740 | 6,190,280 | 89.9 | Фрийтаун |
Того | 56,785 | 6,190,155 | 106.0 | Ломе |
Африка Общо | 30,368,609 | 33.0 |
Източници
- ↑ а б Africa population tops a billion // BBC, 18 ноември 2009.
- ↑ "World Population Prospects: The 2004 Revision" United Nations (Department of Economic and Social Affairs, population division)
- ↑ Списък на страни според нарастване на населението на година, ЦРУ
- ↑ Египет се счита за трансконтинентална държава, като по-голямата ѝ част е разположена в Северна Африка, а останалата – в Западна Азия.
- ↑ Испанските Канарски острови се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
- ↑ Островите Мадейра се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
- ↑ Испанският ексклав Мелиля е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
- ↑ Испанският ексклав Сеута е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
- ↑ USCensusBureau:Countries and Areas Ranked by Population: 2009 Архив на оригинала от 6 май 2009.
- ↑ Блумфонтейн е съдебната столица, Кейп Таун е законодателната, а Претория е административната столица на РЮА.
- ↑ Ямусукро е официалната столица на Кот д'Ивоар, но Абиджан продължава да бъде столица де факто.
|
|