Ахейско княжество

Ахейско княжество Principato d'Acaia
	1205 – 1432
	Знаме Герб
	Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица	Андравида (1205 – 1249) ; Мистра (1249 – 1262)
Официален език	латински, гръцки
Религия	римокатолицизъм, православие
Форма на управление	васално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство
	Предшественик Византия Наследник Деспотство Морея
Днес част от	Гърция
	Ахейско княжество в Общомедия

Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е създадено през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. То първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1432 година княжеството престава да съществува, тъй като се обединява с деспотство Морея.

Във византийската епоха, от 800 г. до 1205 г., на територията на полуострова е обособена самостоятелна тема Пелопонес.

Територия[редактиране | редактиране на кода]

Територията на княжеството е незначителна. То обхваща вътрешната част на Пелопонес, Елида, Месения и част от Аркадия, както и няколко пристанища, съседни и подобни на Монемвасия. Географското положение на княжеството е стратегическо, т.к. е транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството е своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Ахейското княжество е заобиколено отвсякъде с владения на Епирското деспотство и Венецианската република.

Столица[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално столица на Морея е Андравида, докато през 1249 година Вилхелм II Вилардуен не я пренася в Мистра до 1262 година, когато е принуден да я предаде на византийците.

История[редактиране | редактиране на кода]

Морея, а с нея и Ахея, след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година остава последното независимо християнско владение на Балканския полуостров (ако изключим Йоанитите на остров Родос, Белград и Босна и Херцеговина). Владението пада в ръцете на турците на следващата година (1460) след завоюване на Смедеревското деспотство от Мехмед II Завоевателя през 1459 г.

Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, падайки се баба по бащина линия на първия руски цар – Иван Грозни.

Владетели на Ахейското княжество[редактиране | редактиране на кода]

1205 – 1209: Гийом I дьо Шамплит, княз на Морея
1209 – 1228: Жофроа I дьо Вилардуен, княз на Ахея
1228 – 1246: Жофроа II дьо Вилардуен
1246 – 1278: Гийом II дьо Вилардуен (Вилхелм), от 1267 васал на Карл Анжуйски
1278 – 1285: Карл I Анжуйски
1285 – 1289: Карл II Анжуйски
1289 – 1307: Изабела дьо Вилардуен (1289 до 1307)
- 1289 – 1297: Флоренц от Хенегау (съпруг и сърегент) (Дом Авен)
- 1301 – 1307: Филип I Савойски-Ахая (съпруг и сърегент)
1307 – 1313: Филип I от Таранто
1313 – 1318: Матилда от Хенегау
- 1313 – 1316: Лудвиг Бургундски (съпруг и сърегент, тит. крал на Солун)
1318 – 1322: Роберт I Анжуйски от Неапол
1322 – 1333: Йоан от Дурацо
1333 – 1346: Роберт от Таранто (латински титулар-император)
1364 – 1373: Филип II от Таранто
1373 – 1382: Джована I от Неапол
1382 – 1383: Якоб дьо Бо (латински титулар-император)
1383 – 1386: Карл III Анжуйски (1383 до 1386)
1383 – 1396: Интерегнум (пет претендента, от които никой не управлява реално)
1396 – 1402: Педро Бордо де Сан Суперано (узурпатор)
1402 – 1404: Мария II Закария
1404 – 1432: Чентурионе II Закария (узурпатор, княжеството Ахея след смъртта му попада към Византийската империя)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

История на полуостров Морея през Средновековието

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]