Ахейско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахейско княжество
Principato d'Acaia
12051432
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица Андравида (1205 – 1249)
Мистра (1249 – 1262)
Eзици
Официални латински, гръцки
Религия римокатолицизъм, православие
Форма на управление васално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство
Предшественик
Византия Византия
Наследник
Деспотство Морея Деспотство Морея
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
Ахейско княжество в Общомедия

Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е създадено през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. То първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1432 година княжеството престава да съществува, тъй като се обединява с деспотство Морея.

Във византийската епоха, от 800 г. до 1205 г., на територията на полуострова е обособена самостоятелна тема Пелопонес.

Територия[редактиране | редактиране на кода]

Територията на княжеството е незначителна. То обхваща вътрешната част на Пелопонес, Елида, Месения и част от Аркадия, както и няколко пристанища, съседни и подобни на Монемвасия. Географското положение на княжеството е стратегическо, т.к. е транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството е своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Ахейското княжество е заобиколено отвсякъде с владения на Епирското деспотство и Венецианската република.

Столица[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално столица на Морея е Андравида, докато през 1249 година Вилхелм II Вилардуен не я пренася в Мистра до 1262 година, когато е принуден да я предаде на византийците.

История[редактиране | редактиране на кода]

Морея, а с нея и Ахея, след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година остава последното независимо християнско владение на Балканския полуостров (ако изключим Йоанитите на остров Родос, Белград и Босна и Херцеговина). Владението пада в ръцете на турците на следващата година (1460) след завоюване на Смедеревското деспотство от Мехмед II Завоевателя през 1459 година.

Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, падайки се баба по бащина линия на първия руски цар – Иван Грозни.

Владетели на Ахейското княжество[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
  • Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]