Ахейско княжество

Ахейско княжество Principato d'Acaia
←  1205 — 1432  →
Знаме Герб
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица	Андравида (1205-1249) Мистра (1249-1262)
Официален език	латински, гръцки
Религия	римокатолицизъм, православие
Форма на управление	васално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство
Днес част от	Гърция

Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е създадено през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. То първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1432 година княжеството престава да съществува, тъй като се обединява с деспотство Морея в най-мощната християнска държава на територията на днешна Гърция.

Територия

Територията на княжеството е незначителна. То обхваща вътрешната част на Пелопонес, Елида, Месения и част от Аркадия, както и няколко пристанища, съседни и подобни на Монемвасия. Географското положение на княжеството е стратегическо, т.к. се явява транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството се явява своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Ахейското княжество е заобиколено отвсякъде с владения на Епирското деспотство и Венецианската република.

Столица

Първоначално столица на Морея е Андравида, докато през 1249 година Вилхелм II Вилардуен не я пренася в Мистра до 1262 година, когато е принуден да я предаде на византийците.

История

Морея, а с нея и Ахея, след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година остава последното независимо християнско владение на Балканския полуостров (ако изключим Йоанитите на остров Родос, Белград и Босна и Херцеговина). Владението пада в ръцете на турците на следващата година (1460) след завоюване на Смедеревското деспотство от Мехмед II Завоевателя през 1459 година.

Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, падайки се баба по бащина линия на първия руски цар - Иван Грозни.

Наследството

Символично наследството и титлата на Морея и Ахея преминават посредством папата за най-силните източна и западна християнски държави през 15 век - Русия и Испания. Дъщерята на последния реално властвал владетел Тома Палеолог става проводница (зестра) на идеята за Третия Рим с център Москва в руските земи, а чрез сина на Тома Палеолог - Андрей Палеолог, Ахейската титла преминава в обединителя на Испания и създател на Испанската империя - Фердинанд II Арагонски.

Владетели на Ахейското княжество

• 1205–1209: Вилхелм I дьо Шамплит, княз на Морея
• 1209–1228: Готфрид I дьо Вилардуeн, княз на Ахея
• 1228–1246: Готфрид II дьо Вилардуeн
• 1246–1278: Вилхелм II дьо Вилардуен, от 1267 васал на Карл Анжуйски
• 1278–1285: Карл I Анжуйски
• 1285–1289: Карл II Анжуйски
• 1289–1307: Изабела дьо Вилардуен (1289 до 1307)
  • 1289–1297: Флоренц от Хенегау (съпруг и сърегент) (Дом Авен)
  • 1301–1307: Филип Савойски (съпруг и сърегент)
• 1307–1313: Филип I от Таранто
• 1313–1318: Матилда от Хенегау
  • 1313–1316: Лудвиг Бургундски (съпруг и сърегент, тит. крал на Солун)
• 1318–1322: Роберт I Анжуйски от Неапол
• 1322–1333: Йоан от Дурацо
• 1333–1346: Роберт от Таранто (латински титулар-император)
• 1364–1373: Филип II от Таранто
• 1373–1382: Джована I от Неапол
• 1382–1383: Якоб дьо Бо (латински титулар-император)
• 1383–1386: Карл III Анжуйски (1383 до 1386)
• 1383–1396: Интерегнум (пет претенденти, от които никой не управлява истински)
• 1396–1402: Педро Бордо де Сан Суперано (узурпатор)
• 1402–1404: Мария II Дзакария
• 1404–1432: Чентурионе Дзакария (узурпатор, княжеството Ахея след смъртта му попада към Византийската империя)

Вижте също

• Езерци
• Милинги
• История на полуостров Морея през Средновековието
• Третия Рим
• Испанско наследство
• Война за испанското наследство

Литература

• Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
• Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.

Външни препратки

• Lateinische Herrschaften in Griechenland im Projekt der Foundation for Medieval Genealogy
• Latin Occupation in the Greek Lands