Ахилеас Папапетру

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахилеас Папапетру
Αχιλλέας Παπαπέτρου
гръцки физик
Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия

Националност Флаг на Гърция Гърция
Образование Национална мецовска политехника
Щутгартски университет
Научна дейност
Област теоретична физика, обща теория на относителността
Учил при Пол Питър Юалд

Ахилеас Николау Папапетру (на гръцки: Αχιλλέας Νικολάου Παπαπέτρου) е виден гръцки физик, допринесъл с изследванията си към общата теория на относителността. Известен е с Уравненията на Матисън-Папапетру-Диксън,[1] Решението на Муджамдар-Папапетру[2] и Координатите на Вайл-Луис-Папапетру.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1907 година в българо-влашкото серско градче Долна Джумая, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейство на учители. През 1930 завършва Националната мецовска политехника. Докато е студент Папапетру става асистент по математика в катедрата по математика и започва работа като инженер.[3][4] Печели стипендия и заминава за Щутгартския университет, където следва докторантура под ръководството на Пол Питър Юалд. В Щутгарт започва работа и с Хелмут Хьолн, което се оказва ключово за интереса на Папапетру към теорията на относителността.

През 1935 година Папапетру защитава докторската си дисертация и се завръща в Националната мецовска политехника, където става асистент във Факултета по електротехника, а от 1940 е професор по физика. Води лекции по теория на относителността до 1946, когато е уволнен. Заминава за Дъблинския институт за академични изследвания по покана на Ервин Шрьодингер, с когото работи върху единната теория на полето.

През 1975 година става директор на парижкия институт „Анри Поанкаре“. От 1964 до 1965 е гостуващ учен в Принстънския университет, в периода 1970 – 1971 – във Виенския университет, а от 1972 – в Бостънския университет. През 1977 година се пенсионира, но продължава научната си дейност.

Умира на 2 август 1997 година в Париж на 90-годишна възраст.[5]

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

Папапетру публикува две книги:

  • A. Papapetrou, Spezielle Relativitatstheorie, VEB Deutscher Verlag der Wissenschaften, 1967
  • A. Papapetrou, Lectures on General Relativity, D. Reidel, Dordrecht, 1974. ISBN 9027705402

Автор е на множество статии, сред които са:

  • H. Hönl and A. Papapetrou, Über die Selbstenergie und das Gravitationsfeld einer elektrischen Punktladung, Z f Phys 112 (1939) 65; doi: 10.1007/BF01325637
  • H. Hönl and A. Papapetrou, Über die innere Bewegung des Elektrons. I., Z f Phys 112 (1939) 512; doi: 10.1007/BF01341246
  • A. Papapetrou and H. Hönl, Über die innere Bewegung des Elektrons. II, Z f Phys 114 (1939) 478; doi: 10.1007/BF01329528
  • H. Hönl and A. Papapetrou, Über die innere Bewegung des Elektrons. III., Z f Phys 116 (1940) 153; doi: 10.1007/BF01337382
  • A. Papapetrou, Gravitationswirkungen zwischen Pol-Dipol-Teilchen, Z f Phys 116 (1940) 298; doi: 10.1007/BF01341450
  • Α. Papapetrou, E. Schrödinger, The Point-Charge in the Non-symmetric Field Theory, Nature 168 (1951) 40; doi: 10.1038/168040a0
  • Α. Papapetrou, A static solution of the equations of the gravitational field for an arbitrary charge distribution., Proc. Roy. Irish Acad. A 51 (1948) 191
  • A. Papapetrou, Spinning test particles in general relativity., I. Proc. R. Soc. A 64, 248 – 258 (1952)
  • A. Papapetrou, Eine rotationssymmetrische Lösung in der allgemeinen Relativitätstheorie, Ann. Phys. (Leipzig) 12, 309 – 315 (1953)
  • A. Papapetrou, Quelques remarques sur les champs gravitationnels stationnaires. C. R. Acad. Sci. Paris 257, 2797 – 2800 (1963)
  • A. Papapetrou, Champs gravitationnels stationnaires à symétrie axiale. C. R. Acad. Sci. Paris 285, 90 – 93 (1964)
  • A. Papapetrou, Champs gravitationnels stationnaires à symétrie axiale. Ann. Inst. Henri Poincare IV, 83 – 105 (1966)
  • A. Papapetrou, Eine rotationssymmetrische Lösung in der allgemeinen Relativitätstheorie, Ann. Phys. (Leipzig) 12, 309 – 315 (1953)
  • A. Papapetrou, Eine Theorie des Gravitationsfeldes mit einer Feldfunktion, Z f Phys 139 (1954) 518; doi: 10.1007/BF01374560

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Papapetrou, A.. Spinning Test-Particles in General Relativity. I. // Proceedings of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences 209 (1097). 1951. DOI:10.1098/rspa.1951.0200. с. 248 – 258.
  2. Papapetrou, A. A static solution of the equations of the gravitational field for an arbitrary charge distribution, Proc. Roy. Irish Acad. A 51, 1948, 191.
  3. Ewald, P. P.. For Achille Papapetrou. // General Relativity and Gravitation 8 (8). 1977. DOI:10.1007/BF00756303. с. 539 – 540.
  4. Stachel, J.. Achille Papapetrou. // General Relativity and Gravitation 8 (8). 1977. DOI:10.1007/BF00756304. с. 541 – 543.
  5. Stachel, J.. Achilles Papapetrou. // Physics Today 51 (12). 1998. DOI:10.1063/1.882468. с. 74. Obituary
     Портал „Македония“         Портал „Македония