Ахил Карадимчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахил Карадимчев
български революционер и духовник
Роден
Ахил Костадинов Карадимчев
Починал
Братя/сестри Димитър Карадимчев
Лев Карадимчев

Ахил Константинов (Костадинов) Карадимчев с псевдоними Вирхов и Катилина[1] е български учител, духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотография на Димитър Митанов на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „Свети Йоан Канео“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше Димитрия Митан. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми Димитрия Карадимчев, кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче Ангел Узунов како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“

Ахил Карадимчев е роден на 30 март 1869 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[2] Работи като учител. Влиза във ВМОРО и в 1904 година е избран за секретар на Охридския околийски революционен комитет. Арестуван е от властите и през март 1905 година е осъден на три години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. Става свещеник в Охрид. В 1913 година след Охридско-Дебърското въстание е за два месеца арестуван от сръбските власти.[3] По време на българското управление на Вардарска Македония през 1918 година е архиерейски наместник в родния си Охрид.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Костадин Карадимчев
(1831 — ?)
 
Теофана Узунова
(1839 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Карадимчев
(1860 — 1940)
 
Ахил Карадимчев
(1869 — 1950)
 
Лев Карадимчев
(1873 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Климент Карадимчев
(1898 — 1990)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Карадимчев
(1933 — 2014)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 51
  2. Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
  3. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912 - 1915, книгоиздателство „Ал. Паскалев и с-ие“, София, 1918.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
     Портал „Македония“         Портал „Македония