Ахмед Хилми от Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахмед Хилми от Пловдив
Filibeli Ahmed Hilmi
турскоезичен османски суфист
Роден
Ahmed Hilmi
Починал

Религия Ислям
Националност Флаг на Турция Турция
Образование Галатасарайски лицей
Професия учител по философия, журналист
Псевдоним Şeyh Mihrüddin Arusi, Coşkun Kalender, Kalender Geda и Özdemir
Семейство
Баща Сюлейман бей
Майка Шукрие ханъм

Ахмед Хилми (1865, Филибе17 октомври 1914, Бурса), по-известен като Консулски син Ахмед Хилми от Филибе (Şehbenderzâde Filibeli Ahmed Hilmi), е известен турскоезичен османски суфист и мислител.

Бил е верен почитател на движението Vahdet-i Vücud, което е част от течението суфизъм. Последователите на това движение вярват, че Аллах и човек са едно, и се основават на идеологията на единството. Бил е автор на антиматериалистични произведения, с които се е противопоставил на своите съвременници-материалисти. 

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поради факта, че е роден в град Филибе (сега Пловдив), е наречен Ахмед Хилми от Филибе. По професията на баща му Сюлейман бей, който е бил консул, е наричан допълнително Şehbenderzade (син на консул). Началното си образование получава от Пловдивския мюфтия.[1]

След това се премества да живее в Измир със семейството си. Продължава своето образование в Галатасарайската гимназия и започва да работи в Düyûn-ı Umûmiyye (институция, която е инспектирала външните дългове на Османската империя), откъдето е командирован в Бейрут. Поради политически конфликт емигрира в Египет, след което през 1901 г. се връща в Истанбул, като от там е пратен в изгнание във Фезан (днешна Либия). През това време се засилва интересът му към суфизма и особено към Vahdet-i Vücud. До голяма степен идеите му са повлияни от интереса му към суфизма.[1]

След обявяването на втората конституционна ера в Османската империя през 1908 г. се връща в Истанбул и започва да издава седмичен вестник İttihat-ı İslam („Ислямско единство“). През 1910 г. започва да издава седмичен вестник Hikmet („Мъдрост“) и създава печатница Hikmet Matbaa-yi İslâmiyesi („Мъдро ислямско издателство“). 

Със своите уникални мисли започва да критикува Комитета на обединение и прогрес. Поради факта, че мислите му не отговарят на тези на неговите съвременници, си създава много врагове. Своите мисли и критики публикува предимно във вестника си Hikmet, като след време започва да го издава ежедневно. 

Поради своите мисли и усърдието да ги публикува във вестника си Hikmet е пратен в изгнание в Бурса.[1] По-късно, след като се връща от изгнание, започва преиздаването на своя вестник. И пак, заради неговите идеи, вестникът нямал дълъг публицистичен живот.

През 1914 г. е отровен, като не се знае причината за отравянето му. Бил е от първите, които са се борили с ционизма и масонството и скоро след смъртта му започват спекулациите, че е убит от масоните.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Вестник „Хикмет“ е много важен за писателя, защото е мястото, където е публикувал своите есета и мисли. Освен това най-известното му произведение е романът A'mâk-ı Hayâl („Дълбините на въображението“, превод от турски език Азиз Таш, София: Парадокс, 2021, ISBN 978-954-553-354-9[2]). В този роман писателят излага своята вяра в идеологията на Vahdet-i Vücud, като го изобразява с духовни истории. Освен това издава и хумористично списание на име Kalender.

Освен своята писателска и издателска дейност е бил преподавател по философия в Истанбулския университет

В своите произведения се е подписвал с имената Şeyh Mihrüddin Arusi, Coşkun Kalender, Kalender Geda и Özdemir

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hakan Arslanbenzer, Şehbenderzade Ahmad Hilmi: In search of the truth, Daily Sabah, Sep 30, 2017.
  2. Дълбините на въображението. Приказки от един Суфи. // Парадокс. Посетен на 27 януари 2021.