Ахмед бей джамия (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахмед бей джамия.

Ахмед бей джамия
Ahmed.Bey.Kyustendil.2.JPG
Map of Kyustendil.png
42.2814° с. ш. 22.6933° и. д.
Местоположение в Кюстендил
Вид Джамия
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Кюстендил, България
Изграждане 15 век
Съвременен статут Недействащ
Паметник на културата
Съвременно състояние Реставрирана
Ахмед бей джамия в Общомедия

„Ахмед бей“ джамия, известна още и като „Инджили“, „Ингилиз“ или „Християнската джамия“ (на турски: Ahmed Bey Camii) е джамия в град Кюстендил, България.

Джамията „Ахмед бей“

Джамията се намира в централната част на град Кюстендил, в съседство с римските терми. Джамията не функционира и понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77/1968).

История[редактиране | редактиране на кода]

Построена е към средата на 15 век. На североизточната и стена стоят датите 1575 г. и 1577 г., но същите вероятно касаят по-късни реконструкции. Според предания е изградена върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя“.

Над входа на джамията има надпис от 4 реда на среднотурски език, който гласи: „Нека, който е построил тази джамия, се споменава докато се спре светът. Който и е направил ремонт, о, Боже, нека бъде весел и честит на двата свята. А за онези, които служат в нея, о, Боже на милостта и благоволението, направи да бъде място за голям успех. Когато те влязат в етажите на Рая, зарадвай ги с видението на твоя Образ. 1147 година по Хиджра (отговаря на времето от 3.06.1734 г. до 24 май 1735 г.).

През 1904 г. силно земетресение разпуква минарето и то е окончателно премахнато от градското управление.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки купола, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки – ниши над прозоречните отвори. Джамията е строена с каменни блокове и тухли от по-ранни епохи. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура – корниз „вълчи зъб“, тухлена орнаментика и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан. „Северна Македония“. София, 1906 г., с.169-170;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.177;
  • Катерина, Венедикова – Надписи от град Кюстендил. Известия на Историческия музей Кюстендил, том XIV, Кюстендил, 2007 г., с.83-99;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ – Кюстендил, с.70

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]