Ашил Ван Акер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ашил Ван Акер
Achille Honoré Van Acker
белгийски политик
Achiel Van Acker1.jpg
Роден
Починал
Брюге, Белгия
Партия Белгийска социалистическа партия
Ашил Ван Акер в Общомедия

Ашил Оноре Ван Акер (на нидерландски: Achille Honoré Van Acker) е белгийски политик от Белгийската социалистическа партия. През 40-те и 50-те години на 20 век той на три пъти е министър-председател (1945 – 1946, 1946 и 1954 – 1958). Най-продължително управлявалият министър-председател социалист, той изиграва важна роля за формирането на белгийския социален модел в годините след Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ашил Ван Акер е роден на 8 април 1898 година в Брюге в семейство с 12 деца. Той е единственото от тях, което ходи на училище, до десетата си година. Той се включва в дейността на Белгийската социалистическа партия и през 1926 година е избран в общинския съвет на Брюге, а на следващата година, едва двадесет и деветгодишен, става депутат в Камарата на представителите. По време на Втората световна война, когато голяма част от ръководството на партията напуска окупираната от Германия страна, Ван Акер е сред създателите на социалистическата Фламандска централа на нелегалната партия.

След края на германската окупация през септември 1944 година Ашил Ван Акер става министър на труда и социалните грижи в правителството на Юбер Пиерло. На 12 февруари 1945 година той става министър-председател на Белгия, оглавявайки коалиционно правителство на Белгийската социалистическа партия, Християнската народна партия, либералната Партия на свободата и прогреса и Комунистическата партия на Белгия. На 2 август съставя ново правителство, в което мястото на Християнската народна партия е заето от Белгийския демократичен съюз. По това време той оглавява и новосъздаденото Министерство на въгледобива, дейността в което му донася прякора Ашил Шарбон.

След кратко прекъсване между 13 и 31 март 1946 година, Ван Акер отново оглавява кабинет на социалисти, либерали и комунисти, просъществувал до 3 август същата година. Този период съвпада с тежката политическа криза, свързана със завръщането на крал Леополд III в страната. До отпадането на социалистите от правителството през 1949 година Ашил Ван Акер е министър на съобщенията.

На 23 април 1954 година Ашил Ван Акер съставя своя четвърти кабинет, коалиция на социалисти и либерали, който управлява до 26 юни 1958 година. В резултат на дейността си през този период той често е наричан бащата на белгийското обществено осигуряване. В края на мандата Ван Акер получава званието държавен министър. От 1961 до 1974 година е председател на Камарата на представителите.

Ашил Ван Акер умира на 10 юли 1975 година в Брюге.

Юбер Пиерло министър-председател на Белгия (12 февруари 1945 – 13 март 1946) Пол-Анри Спак
Пол-Анри Спак министър-председател на Белгия (31 март 1946 – 3 август 1946) Камий Юйсманс
Жан Ван Хауте министър-председател на Белгия (23 април 1954 – 26 юни 1958) Гастон Ейскенс