Ашот Таронит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ашот Таронит
Ασώτιος Ταρωνίτης
византийски аристократ
Wedding of Miroslava and Ashot Taronites.jpg
Сватбата на Ашот и Мирослава, миниатюра от Мадридския Скилица
Роден
X век
Починал
след 1005
Семейство
Баща Григорий Таронит
Съпруга Мирослава Българска
Ашот Таронит в Общомедия

Ашот Таронит (на средногръцки: Ασώτιος Ταρωνίτης) е арменски благородник от X - XI век, на византийска и българска служба при император Василий II Българоубиец и цар Самуил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ашот е син на солунския дук Григорий Таронит и служи под негово командване срещу българите през 996 година. В битката при Солун през същата година баща му загива, а Ашот е пленен.[1]

Около 999 година Ашот се жени за Самуиловата дъщеря Мирослава и е изпратен като наместник на българския цар в адриатическото пристанище Драч.[2]

Няколко години по-късно, през 1005, Ашот изменя на Самуил и заедно със съпругата си бяга по море при император Василий II, комуто предава послание от драчките първенци за готовността им да предадат Драч на византийците. За награда императорът удостоява Ашот с почетния сан магистър.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1971. с. 660. Посетен на 25 август 2018.
  2. Златарски 1971, с. 676.
  3. Златарски 1971, с. 688-689.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Византия“         Портал „Византия