Аюбиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аюбидският султанат през 1193 година (в розово)

Династията Аюбиди (на арабски: al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход[1][2][3][4], основана от военачалника Саладин. Династията управлява големи части от Близкия изток през 12 и 13 век, но основното седалище на султаните е Египет. Саладин се издига до везир на Фатимидски Египет през 1169 г., преди да премахне Фатимидите през 1171 г. Три години по-късно той е провъзгласен за султан след смъртта на бившия си господар, владетеля Нур ал-Дин.[5] През следващото десетилетие, родът Аюбиди започва завоевания в целия регион и към 1183 г. техните владения обхващат Египет, Сирия, Джазира, Хиджаз, Йемен и крайбрежието на Северна Африка до границите на съвременен Тунис. Повечето от кръстоносните държави, включително кралство Йерусалим, са покорени от Саладин след победата му в битката при Хатин през 1187 г. Въпреки това, през 1190-те години кръстоносците възстановяват контрола над палестинското крайбрежие.

След смъртта на Саладин през 1193 г. неговата огромна лична империя престава да съществува. Синовете му си я поделят, като така поставят началото на съперничество между управниците на Сирия (или Месопотамия) и на Египет за контрол върху териториите на днешния Близък изток[6]:114. Каирският султан поема контрола над Йерусалим. През 1230-те емирите на Сирия се опитват да отстояват независимостта си от Египет, но султан а-Салих Аюб възстановява единството към 1247 г., завземайки по-голямата част от Сирия, с изключение на Алепо. Дотогава местните мюсюлмански династии са прогонили Аюбидите от Йемен, от Хиджаз и части на Месопотамия. След смъртта му през 1249 г., а-Салих Аюб е заменен в Египет от ал-Муазам Тураншах. Последният обаче скоро е свален от своите генерали мамелюци, които успяват да отблъснат нашествието на кръстоносците в делтата на Нил и установяват мамелюкски султанат. Това прекратява властта на Аюбидите в Египет, а опитите на емирите на Сирия, предвождани от Насир Юсуф от Алепо, да се отърват от Египет, се провалят. През 1260 г. монголите опустошават Алепо и скоро след това завладяват и всички останали територии на Аюбидите. Мамелюците, които прогонват монголите, подкрепят Аюбидското княжество Хама в централна Сирия до смъртта на последния му владетел през 1341 година.

По време на своето сравнително кратко властване Аюбидите ознаменуват епоха на икономически просперитет в управляваните от тях земи, а предоставените от тях средства и покровителство водят до възобновяване на интелектуалната дейност в ислямския свят. Този период е белязан и от процес на енергично укрепване на сунитското мюсюлманско господство в региона чрез изграждането на множество медресета (ислямски училища) в големите градове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jackson, Sherman A.. Islamic Law and the State: The Constitutional Jurisprudence of Shihāb Al-Dīn Al-Qarāfī. BRILL, 1996-01-01. ISBN 9789004104587. p. 36. (на английски)
  2. Humphreys 1987.
  3. Özoğlu 2004.
  4. Bosworth 1996.
  5. Eiselen 1907.
  6. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ayyubid dynasty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.